Еньовден е кога билки с душите си говорят.

Приливно ми е ….

Душата ми танцува.

Заспиват повечерно билките във мрака,

преди роса росица рано да се вдигне.

Аз върв

по пътеки от сълзици из гората

и усещам как кръвта у мен пулсира

сякаш хващам във шепици мига

и сърцето ми прелива от незнайна сила.

И виждам как на ранина вселената е жива,

гори по еньовденски

от слънчев лъч подпален.

Прииждат ми ухания на билки, трепетлики,

а в душата ми ликуват шепоти на ангели.

Днес по росно ливаде вълшебства се наричат,

еньовденско чудо ни напява за билки и треви.

И пускам сплетено венче по водите речни,

за обич го наричам…. в топлата постеля

Нека еньовден го стори

и да нося пъстро, китно, лято лавандулово в душата си…..

Сега за здраве боса по росата с песен ходя,

следи оставям, щом билки със душите си говорят….

Знам на този ден самодиви ни целуват

в танц обреден…..с нас по роса се надиграват.

И слънце съмнало е с повей горски дяволува,

че Еньовден любов в сърцата ни разпали….