Еньовден е кога билки с душите си говорят.
Приливно ми е ….
Душата ми танцува.
Заспиват повечерно билките във мрака,
преди роса росица рано да се вдигне.
Аз върв
по пътеки от сълзици из гората
и усещам как кръвта у мен пулсира
сякаш хващам във шепици мига
и сърцето ми прелива от незнайна сила.
И виждам как на ранина вселената е жива,
гори по еньовденски
от слънчев лъч подпален.
Прииждат ми ухания на билки, трепетлики,
а в душата ми ликуват шепоти на ангели.
Днес по росно ливаде вълшебства се наричат,
еньовденско чудо ни напява за билки и треви.
И пускам сплетено венче по водите речни,
за обич го наричам…. в топлата постеля
Нека еньовден го стори
и да нося пъстро, китно, лято лавандулово в душата си…..
Сега за здраве боса по росата с песен ходя,
следи оставям, щом билки със душите си говорят….
Знам на този ден самодиви ни целуват
в танц обреден…..с нас по роса се надиграват.
И слънце съмнало е с повей горски дяволува,
че Еньовден любов в сърцата ни разпали….