ЖИВИ СПОМЕНИ – РАЗКАЗИ ДОКУМЕНТИРАНИ ОТ МИЛЕН ДИМОВ, с. Костенковци, ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ С ЛЕСИЧАРСКИ КОРЕНИ

 

Идеята да се съхрани живата памет на нашите села, чрез създаването на специален кът в читалището на с. Лесичарка възникна съвсем спонтанно.

Целта ни е да опазим спомена за живота и делата на хора,  излезли от малкото населено място, израстнали професионално, оставили солидно творческо наследство, допринесли за родното си масто и за България.

Да, имало е такива хора преди нас, има такива сред нас и дано да има и след нас.

Полковник Обретен Генев.

Доайенът. Достолепен и мъдър човек, преживял 3 епохи – Царска България, Комунистическия режим и България в новото време.

Роден в с.Костенковци през 1927 година, бай Братан, както го наричат местните, е  живата памет на селото и региона. Няма човек, който да познава по-добре географията, хората, традициите и историята на Костенковци и околните села.   Вече е на 94 години, а сякаш цял живот сме се познавали. Той е от тези хора, които още като ги зърнеш, искаш да ги заговориш, да се приближиш до тях и да слушаш, само да слушаш.

Покловник Генев завършва начално училище в родното си село и прогимназията в съседна Лесичарка. Учи в Габровската Априловска гимназия, а през 1945 година се прехвърля в строителния техникум във Велико Търново. Като заместник командир на 6-та Търновска чета участва като доброволец в стоителството на жп линията Перник – Волуяк. Завършва НШЗО Хр. Ботев в София. От август 1950 година е на редовна военна служба като му е присвоено офицерско звание. От 1952 година служи в щаба на 2-ра армия . Завършва Висша военна академия „Г.Раковски”  и Военноинженерна академия „Куйбишев” в Москва.

От 1975 г. продължава военната си кариера в командването на Транспортни войски. Пенсионира се през 1982 г. Многократно награждавам с ордени, медали и награди.

Автор е два изключително ценни труда – книгите „Костенковци в историята и времето” и „Вървяхме заедно”. Първата е събрала цялата история на с. Костенковци – хора, месности, истории, легенти и т.н.

Втората книга е чиста родова хроника,  събрала спомените и описала връзките между предци и наследници. Уникално краеведско издание. В момемта се подготвя документален филм, посветен на бай Братан.

 

Полк. инж, доцент, д.т.н. Генчо Станев

Наричаме го бай Генчо или дядо Генчо. Така предпочита той.

Роден на 16 януари 1932 г. в с. Костенковци. Най-малкото дете в семейството на Пенчо Станев. Като го видиш, няма да му дадеш 90 години. Изключително итересна личност. Започнал от малкото Костенковско училище, преминал през прогимназията в Лесичарка, Априловската гимназия, техническото  училище в Русе. В края на 50-те години постъпва във Военна академия Г.С.Раковски, завършва я с отличие и е му е предложено да се яви на конкурс и да остане там като преподавател. Печели конкурса и до 1986 г. преподава автоматизация, двг и бронетанкова техника в академията. Издига се до чин полковник, става доктор на техническите науки и доцент. Има над 35 внедрени рационализации във военната техника и 7 изобретения. Специализирал в академия „Малиновски” в Москва. Запален радио любител. Направил собственоръчно първото радио в селото и изградил първата елекрическа инсталация. Дори на тази преклонна възраст е технически и социално активен. През 2020 година в центъра на селото бе открит войнишки паметник, като основен генератор на идеята, проекта и изпълнението бе Генчо Станев. Два документални филма от поредицата „Думи по пътя” са посветени на бай Генчо.

 

Тотю Минчев

Инж. Тотю Минчев е роден в с. Лесичарка през 1927 г. Завършва училището в роднопто си село , а през 1946 и средно електротехническо училище в Габрово. Учил е физика в Софийски университет. След това завършва ВМГИ София със специалност инженер електромеханик. От 1951 до 1955 г. е технически офицер, а след това проектант в ИПП „Промпроект” . От 1966 до 1991 г. е началник отдел Капитално строителство на „Минстрой” – София.

През 1998 година влиза за печат книгата „История на село Лесичарка”

„Мъничко си, незнайно си, в дланта ми се събираш, но ти най-хубаво си на света”  – така авторът описва родното си село.

Книгата съдържа над 250  страници, в които са запечатани спомените на Т.Минчев, разказите и преданията за хората, отъпкали пътеките прди нас.