БАЛКАНДЖИЙСКА  СВАТБА

Срещу понеделник отиват у момичето на сгледа да приказват. Момчето води 2 -3 по стари мъже, да питат дали ще дадат момата. Като се съгласят родителите  и момата , момичето меси пита и я разчупват да ядат. След като я изядат, момичето мята кълчищни пешкири на сгледниците.Сутринта си отиват  с пешкирите, което е знак че родителите на момата и тя са приели.

В четвъртък  ходят на пазар за здраве. Вечерта се събират в махалата и трима ергени, приготвят три чутури със жито. В четвъртък  се калесва /кани се за сватба /. Ако младоженците са от различни села  – два калесника, ако са от едно село – един калесник. Калесникът или калесниците са накичени с пешкир на гърба, червена китка и кърпичка отпред. Носи бъклица с червена китка и пешкир.

Мъжете които грухат житото, сядат на женско столче, обкрачват чутурата и грухат житото. Слага се по малко топла вода. Като огрухат житото, се даряват с пешкир. Житото се вари за сватбата. Прави се веселба. В петък сутринта готвят у момичето – 3 нощви, у момчето пак 3 нощви. Нощвите се слагат на кръст една върху друга с три сита. Сеят брашното, обикалят  нощвите и пеят:  „Засявайте, запявайте Калино ле, моя…“ Едната нощва с малко брашно , едното момиче меси пресен хляб, прясна пита „Меденик“. Пече се веднага и се  яде, сядат на паралията, намазват питата с мед и я изядат. Пак се веселят и играят хора.

В събота готвят у момчето, слагат гозбата в менче, хляб и баница. 3 момичета вземат всичко и отиват  у булката да я канят.

В събота вечерта у момичето  плетенки, у момчето бръсненки.

 

 

ПЛЕТЕНКИ

На земята се  постила шарено, домашно тъкано одеяло или черга. Слагат се 3 домашно тъкани възглавници. Момичето сяда на тях. Друго момиче я плете.

 

Пее се песента: ПРОЩАВАЙ МАЛЕ ПРОЩАВАЙ

Ела се вие превива,

мома се с рода прощава,

прощавай, майко прощавай,

дор девет пъти прощавай,

досега бяхме наедно, а сега жива раздяла,

се съм те майко питала, питала майко , слушала,

от сега майко натаък , друга ще майка да питам,

и други татко  да слушам,

за тебе майко оставям,

оставям моята цветна градинка,

сутрин и вечер майко ле с водица да я поливаш,

а  пък на обяд майко ле с твоите сълзи горещи.

 

Пее се още: ГЛЕДАЙ МЕ ГЛЕДАЙ

Гледай мъ гледай стара мале,

нагледай ми се, стара мале,

нарадвай ми съ.

Днеска съм тука стара мале, утре мъ няма,

Зарана ще дойдат стара мале зълви и девери,

стара мале с гайди и цигулки.

Ще ме доведат стара мале у младо юначе,стара мале младо юначе.

Ще ме заведат стара мале, в чужда къща стара мале при чужди хора.

Слушай свекъра Доне мама, като баща си,Доне мама, като баща си,

Слушай свекърва Доне мама, като майка си,Доне мама, като майка си.

Слушай Сокола, Доне мама, като себе си, Доне мама, като себе си.

 

И още: КАК СЕ ДЕЛИ, ДЕЛИ

Как се дели, дели жито от слама, тъй се дели, дели чедо от мама.

Как  цъфти цвете в росна градина, тъй цъфти мома, дордей при мама.

Как съхне сено на силно слънце, тъй съхне мома кат се ожени.

Недей да плачеш, кога се жениш,а най да плачеш,кога риза кърпиш.

 

На БРЪСНЕНКИТЕ   у момчето се пее:

Барем си ерген мамо походих, хубави моми полюбих

Хубави моми полюбих бели, червени мамо  Купенки /2

Тънки, високи мамо Тумбалки /2

Жълти, бледняви мамо Стокенки /2

Ниски, дебели  мамо Селященки/2

И работливи мамо Вальовки /2

Докът е ерген мамо при мама, той носи шапка накриво,

Златен часовник, мамо в джобове.

Кога се мамо ерген ожени, навежда глава надолу,

Нахлупва калпак  мамо на чело,

Ергенлък мамо мари, пашанлък,

Моминство, мамо мари везирство .

 

ТИ  ДА  ИДЕШ  МАЛЕ

Ти да идеш мале долу, по надолу, долу по надолу мале ма,

Долу у Станкини, Станка хубавица мамо ма, мойта годеница

Станка да попиташ мале ма, щели да ме вземе?

Ако мъ тя вземе да се позабавиш, мале ма, китка да направиш,

Да се позабавиш, китки да направиш,китки да направиш мале ма,

Китки и пошове.( Кърпа, пешкир. Кърпа за глава, обикн. копринена с ресни; забрадка)

Ако  ме не вземе, назад да се върнеш, назад да се върнеш  мале ма.

На мене да  кажеш.

Калугер да стана, моми да изповядам, моми да изповядам мале ма.

Моми и булки .

И Станка  да дойде  и нея да изповядам, какво е свършила мале ма.

На младото време.

 

В неделя сутринта наготвят у момичето боб, зеле, хляб, мръвки, баница и отиват да канят кума. Отиват по –  млади хора от страна на момчето. Отиват с музика. Вземат кума и пак се връщат у момчето. От там тръгват всички за булката. Първа влиза кръстницата, забулват булката и я извеждат.

Пее се песента:  ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА

У  момичето  пукат пуканки. Момчето ако има сестра и  е женена, мъжът и е залогня /маскара/. Закичват го с гердан от пуканки, връзка чушки, пиян петел. От към момичето правят гердан с пуканки, люти чушки и други да кичат момковите родове.

Като се вземе булката – става ВЕНЧАВКАТА в църквата. След венчавката на трапезата КУМЪТ  сяда на лично място. Слага му се дъсчена ритла и една черга отзад – от което е видно, че там сяда кумът. От едната страна момини, от другата момкови. Когато изнасят  кумовия хляб – на момичето навънка, на момчето навътре, по една кокошка се слага на хляба – 3 пити, изнасят ги млади булки, или моми пеят./ няма специална песен /

При тръгване на момините, герданите се изнасят от млади булки и моми, които пеят и кичат: първо кумът с гердан, моминият баща –  с два, две моми мятат на врата и пеят:

„ВЕСЕЛ МИ ВЕСЕЛ СВОИНЕ ЛЕ, СИТА ТРАПЕЗА“.

Той от своя страна дава пари, че му пеят. Накичват ги навред, докато се свършат, обръщат се,/връщат се/ втори път, носят  ситото с кърпа, вземат го и го мятат да пускат пари.

Като насядат на трапезата, почват да викат даровете: за свекър, свекърва, кумът – одеяло, риза, чорапи, торба, престилка, цедилка, задяват я, на хорото я хващат, да играе тъй задяната /това е дарът за свекървата, нея я задяват и играе така на хорото/ , след това почват да викат полваците – да видят кумът какво ще даде. Ако е по – богат дава кобилица със менци, слага вътре по – малко жито. Свекърът дава : агне,овца, първо обагнена и след това другите по лев, по два, столче, менче, лъжичка, паничка и прочие. Най – важното като свърши вечерта сватбата, след много  хора и песни, момините си отиват и чакат да дойдат откъм момчето да донесат блага ракия. Това е знак, че невестата е честна. Като донесат ракията се събират у момичето – песни, смехории, веселби.

В понеделник сутринта, щом е редовна булката наготвят гозби,  пита, баница у момчето вземат две момичета и една булка и отиват да канят младата булка у момчето. В гощавката на момичето най често има картофи, като локумчета оваляни в брашно. Тези  които канят булката се казват КАНАЧКИ. Ядат и се веселят. На сутринта водят булката на  вода и пак я забулват с булото. Тя отива на извора с менците на рамо. Там я посрещат свирачите  и с музика се връща в новия дом като тя носи вода. Това се прави, за да се види , може ли с кобилицата  да носи вода.

След това свирач извежда булката под една червена ябълка. Там  със жиглите от хомота  свалят булото от главата и и го мятат на ябълката.

Дарът дето булката дарява кумът, булката си го взема и я канят на гости у кума да занесе дара. Същото се прави и у залогнята.

ПОВРАТКИ е обичай , когато  булката отива за пръв път у майка си, заедно със свекър, свекърва, зълви, девери, етърви. Пак се слага трапеза, дават се весели дарове за булката – лопата, бръскалка (Уред, инструмент, с който може да се бръска) и др.

Този обичай е записан от Тодорка Симеонова Недялкова – дългогодишен читалищен секретар  при НЧ „СВ.св. Кирил и Методий- 1929“ с. Стоките, община Севлиево  по разкази и спомени на Неда Татева Кирова и Иванка Димитрова Лалева от с. Стоките и Рада Русчева Станчева от с. Угорелец.

21.04.2021 г., с. Стоките