ЖИВИ СПОМЕНИ – РАЗКАЗИ ДОКУМЕНТИРАНИ ОТ МИЛЕН ДИМОВ, с. Костенковци, ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ С ЛЕСИЧАРСКИ КОРЕНИ
Идеята да се съхрани живата памет на нашите села, чрез създаването на специален кът в читалището на с. Лесичарка възникна съвсем спонтанно. В търсене на интересни истории за документалната поредица „Думи по пътя”, попаднахме на невероятни житейски примери, врастнали в темелите на родните си места и запазили спомените на десетки поколения.
Ще ни се да разкажем за историите, живота и делата на хора, излезли от малкото населено място, издигнали се професионално, оставили солидно творческо наследство, допринесли за родното си място и за България.
Да, имало е такива хора преди нас, има такива сред нас и дано да има и след нас
Полковник Обретен Генев
Какъв човек трябва да бъде този, който ще „прежали” години от живота си, за да дири и описва историята на родното си място. Да раздухва прахта от спомените си, да преживява живота си отново – и хубавото и лошото, за да остави на тези след него нещо, което ни се пие, ни се яде, но се помни.
Доайенът. Достолепен и мъдър, преживял 3 епохи – Царска България, Комунистическия режим и България в новото време.
Роден в с.Костенковци през 1927 година, бай Братан, както го наричат местните, е живата памет на селото и региона. Няма човек, който да познава по-добре географията, хората, традициите и историята на Костенковци и околните села. Вече е на 94 години, а сякаш цял живот сме се познавали. Той е от тези хора, които още като ги зърнеш, искаш да ги заговориш, да се приближиш до тях и да слушаш, само да слушаш.
Възрастта му играе лоша шега, мисълта му прескача през годиите, но си казваш: „Щастлив съм, че познавам този човек”!
Някои хора остаряват по принуда, други по задължение или защото така е казъл законът. Бай Братан остарява с мъдростта на патриарх – дори нещо повече.
Покловник Генев завършва начално училище в родното си село и прогимназията в съседна Лесичарка. Учи в Габровската Априловска гимназия, а през 1945 година се прехвърля в строителния техникум във Велико Търново. Като заместник командир на 6-та Търновска чета участва като доброволец в стоителството на жп линията Перник – Волуяк. Завършва НШЗО „Христо Ботев“ в София. От август 1950 година е на редовна военна служба като му е присвоено офицерско звание. От 1952 година служи в щаба на 2-ра армия . Завършва Висша военна академия „Г.Раковски” и Военно-инженерна академия „В. В. Куйбишев“ в Москва.
От 1975 г. продължава военната си кариера в командването на Транспортни войски. Пенсионира се през 1982 г. Многократно награждавам с ордени, медали и награди.
Автор е два изключително ценни труда – книгите „Костенковци в историята и времето” и „Вървяхме заедно”. Първата е събрала цялата история на с. Костенковци – хора, събития, месности, легенти и т.н.
Втората книга е чиста родова хроника, събрала спомените и описала връзките между предци и наследници. Уникално краеведско издание.
И така без фойерверки, без шум на оркестър и аплодисментите на тълпата преминава животът му – живот на един достоен човек.
В момемта се подготвя документален филм, посветен на бай Братан.
Полковник инженер, доцент, д.т.н. Генчо Станев
Наричаме го бай Генчо или дядо Генчо. Така предпочита той.
Запознахме се преди няколко години на пейката пред родната му къща. Хем делови, хем майтапчия, с големите – голям, с малките – малък – такъв е нашият герой.
Роден на 16 януари 1932 г. в с. Костенковци. Най-малкото дете в семейството на Пенчо Станев. Като го видиш, няма да му дадеш 90 години. Изключително итересна личност.
Започнал от малкото Костенковско училище, преминал през прогимназията в Лесичарка, Априловската гимназия, техническо училище в Русе. В края на 50-те години постъпва във Военна академия „Г.С.Раковски”, завършва я с отличие и е му е предложено да се яви на конкурс, за да остане там като преподавател. Печели конкурса и до 1986 г. преподава автоматизация, двг и бронетанкова техника в академията. Издига се до чин полковник, става доктор на техническите науки и доцент. Има над 35 внедрени рационализации във военната техника и 7 изобретения. Специализирал във Военна академия на бронетанковите войски „Р. Я. Малиновски“ в Москва. Запален радио любител. Направил собственоръчно първото радио в селото и изградил първата елекрическа инсталация.
Дори на тази преклонна възраст е технически и социално активен. Поялникът на бюрото му често пуши – чертае и крои електронни схеми, ремонтира проведената техника, управлява АТВ и постоянно пита кога и с какво може да помогне!
През 2020 година в центъра на селото бе открит войнишки паметник, като основен генератор на идеята е Генчо Станев. Посвещава 4 години ходене по мъките (институциите), намира финансиране, проектант и изпълнител. Завършва го. Паметникът бе осветен, а според думи му „няма втори такъв в България”. От едната си страна, паметникът е събрал имената, снимките и рождените дати на всички участвали във войните за освобождение и независимост. От другата достолепно стоят лицата на всички офицери, родени в Костенковци. Не случайно го наричат „селото на полковниците”.Два документални филма от поредицата „Думи по пътя” са посветени на бай Генчо.
Тотю Минчев
Инж. Тотю Минчев е роден в с. Лесичарка през 1927 г. Завършва училището в роднопто си село , а през 1946 и средно електротехническо училище в Габрово. Учил е физика в Софийски университет. След това завършва ВМГИ София със специалност инженер електромеханик. От 1951 до 1955 г. е технически офицер, а след това проектант в ИПП „Промпроект” . От 1966 до 1991 г. е началник отдел Капитално строителство на „Минстрой” – София.
През 1998 година влиза за печат книгата „История на село Лесичарка”
„Мъничко си, незнайно си, в дланта ми се събираш, но ти най-хубаво си на света” – така авторът описва родното си село.
Книгата съдържа над 250 страници, в които са запечатани спомените на Т.Минчев, разказите и преданията за хората, отъпкали пътеките прди нас.
Ето с такива хора ни среща съдбата напоследък. Във времена като днешните, когато все по-често родното отстъпва място на глобалното, подобни хора ни помагат да не изпитваме комплекси, съизмервайки се с „големите”, а да намираме поводи за самочувствие и утвърждаване на собствената си национална идентичност.
Убедени сме, че всеки познава поне един такъв човек, чиято история заслужава да бъде извадена от анонимност и разказана.