НЧ „Денчо Славов-1900“, с. Ганчовец

НЧ „Денчо Славов-1900“, с. Ганчовец

 

Читалището в с. Ганчовец е основано през есента на 1900 година под името „Братска любов“. Уставът е приет на 6 декември 1900 г.  Дейността му започва с даване на сказки, вечеринки, представления и др. Купуват се книги, урежда се библиотека, дават се представления и от събраните средства, се решава постройка на читалището. През 1910 година се построява хубаво двуетажно здание. В това здание се помещава и училището. През годините на войната читалището намалява своята дейност и временно спира, а през месец март  1920 г. се преименува в читалище „Просвета“. Новият устав е приет на 21 март 1920 г. и е утвърден със заповед на Министерството на народното просвещение. Дейността на читалището включва даване на представления, за да се сдобие със средства за набавяне на книги и въобще за уреждането му. Изпълняват се обичаите – сурвакнята по Нова година. По Коледните и Великденските празници се дават по 3-4 представления за набиране на средства. Създава се значителна библиотека, прави се читалищен салон с удобна сцена, доставят се столове за салона, маси за читалнята, създават се добри условия за творческа просветна дейност, каквато се развива доста усилено. Изменя се и се допълва уставът на читалището, който се приема в годишно събрание на 21.12.1924 г. и се утвърждава от Министерството на народното просвещение и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1929 г. по решение на читалищната управа е подпомогнат строежа на училищното здание. За постройката на прогимназията е дало над 100 хиляди лева. През 1954 година с дарения и доброволен труд е построена сегашната сграда на читалището.

В Ганчовец е основан един от първите клонове на съюза за закрила на детето. Дружеството развива много добра дейност. През 1936 година се построява с помощта на Министерството на вътрешните работи и народното здраве и със съдействието на тогавашния кмет Стефан Попов първата детска селска крайречна къпалня и детско игрище.

 

 

Постен Бъдни вечер – 24 декември

Това е последната вечер от коледните пости, които са почнати на 13 ноември. В чест на Коледа, клането на прасето, приготвя се специална постна вечеря от зърнени храни и сушени плодове, като например : журкан зрял боб смесен със счукан чеснов лук; журкано жито със счукани орехи; царевица на зърна и поръсена слабо със сол; сушени плодове сварени на ошав и др. Бобът и житото се журкат със журул, който представлява дървено зъбно колело с диаметър и височина по около 6 см. И дръжката в центъра се търкаля между двете длани на ръцете.

След нареждането на софрата около иконостаса, кади се с тамян цялата къща, двора и хамбарите, след което започва вечерята с извършване първо на обреда „вдигане на житото“.

Това се състои в следното: Най-възрастният от семейството гребва със собствената си лъжица жито и го повдига високо колкото може с благословията: Да порасне високо и да се жъне високо без навеждане, за да не боли кръст. Всички на софрата се изреждат и последен остава най-малкият от семейството.

 

Песен : Русан и Русанка двамата

  1. Русан, Русанке думаше,

Русано, либе Русанке,

Моли Русанке баща си,

и таз година да стоя.

 

2.Бащат дума не дава,

Русан нек да си отива,7       (

Нали са двама влюбени,

Русанка тръгва след него.

 

  1. Вървяли що са вървяли,

Стигнали гора зелена.

Настало поле широко

Сред поле дърво високо.

 

  1. И под дървото кладенец,

Седнали да си починат.

Русан Русанка думаше.

Аз съм Русанке оженен.

 

  1. Но имам сина за тебе,

Русанка трепна подскочи.

Та се в Русана хванала,

Ала се мъртва пуснала.

 

Надя Димкова

Секретар НЧ „Денчо Славов -1900“, с. Ганчовец, общ. Дряново

Вашият коментар