РАЗНООБРАЗНИЯТ ПОМИНЪК НА с. ГРАДИЩЕ

 

В запазени ръкописи на с. Градище са упоменати най-известните отрасли и подотрасли, свързани със стопанската дейност на селото: земеделие- жито, царевица, фуражни култури- овес, ечемик, лимец, просо, съчма, люцерна, фий; текстилни растения- коноп, малко лен и памук; маслодайни растения- слънчоглед и арион.

Градинарство- пипер, зеле, боб, захарно цвекло, лук пойник, праз лук, дини и пъпеши. Правят се бостани до 1-1,5 декара, картофи- незначителен брой. Доставят се чрез обмен на храни от балканджии, които пристигат в селото с каруци.

Лозарство – лозята в миналото са се намирали на изток от селото. Засявали са се по първичен, обикновен начин. Първо, се набраздява с рало нивата на съответното разстояние, нареждат се лозови пръчки, след което браздата се зарива отново с ралото. Лозята не се третират с препарати и не се наторяват. От тях хората са получавали богата реколта, от която се е произвеждало натурално вино без подслаждане със захар, в големи количества. Тези лозя са били запазени до началото на XX век, след което са били поразени от болестта филоксера.

Новите лозя се засяват чрез лозници в дълбоко разработена почва, пръскат се с разтвор от син камък и вар.

Овощарство – Овощните градини са почти на изчезване. Има малко останали бройки от сливови дървета- орепки, трънкулки, дебелици, караджейки, белурки, джанки, ябълки петровки, диви круши, орехи и череши.

Скотовъдство – едър добитък – крави и биволици, коне; овцевъдство; свине за клане, липсват животни за разплод; магарета, птици – от 50 до 120 броя на семейство. Почти не се отглеждат гъски, пуйки и патици.

Пчеларство. Всяко семейство притежава в двора си плетени кошери /тръвни кошери/. Триполна система. Освен мед, се добива восък за свещи и с лечебна цел- леене на куршум и восък от баячките. Към местността Колибите е бил разположен голям пчелин. Медът оттам се е пренасял в селото с помощта на каци или постави за грозде.

Лов и риболов. В миналото изявени ловци са били Петър Иванов Чокоев- каменоделец, и Цанко Мичев- секретар- бирник. Тези същите са се занимавали и с непрофесионален риболов, като използват срекмета, докато останалите риболовци си служат с ръце при хващането на риба и раци.

Занаяти и търговия. Занаятчийството не е било особено силен отрасъл. Сред най-известните от самоуките терзии бил Ганчо Колев Пъчев, а кожухар- Цоньо Попов.

Населението е търгувало в кръчмите- бакалници. С такива са разполагали Петър и Сяро Чокоеви и Христо Неделков Дончев. След това броят на кръчмите нараства до 7 на брой. Значително внимание било оказано и на учредяването и развитието на местната кооперация. В самото начало създаването й било замислено като кредитен институт и е носела названието „Земеделско спестовно- заемно дружество”. След 1921 г. тя се преименува в кредитно- потребителска кооперация „Искра”. Жителите на селото ентусиазирано членуват и въодушевено и отзивчиво се включват в дейността на кооперацията. От 250 домакинства в края на 1920 г. членовете на кооперацията се увеличават до 137 човека. Кооперацията среща сериозен отпор в лицето на местните кръчмари. Тя преминава през различни изпитания и среща спънки по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По това време председател на кооперацията е бил Ганьо Петров, касиер- Дочо Попов, и отчетник- Иванка Здравкова- млада местна учителка. През 1921 г. кооперацията отваря магазин за продажба на колониални стоки, а впоследствие и кръчма. Към кооперация е сформиран и кръжок, в който се набляга върху прочита на книги, изнасят се сказки, свири се на различни музикални инструменти.

Към производствено – търговската дейност в ръкописите се споменават и халваджийниците. Техни притежатели били Александър Маринов Токмаков и Ганю Велев Понев. Вторият се занимавал с производството  на халва и боза, отворил сладкарница, в която продавал локум, захарни петлета, боза, бонбони и шоколади.

НЧ „Просвета -1928“, село Градище, общ. Севлиево

Ивайло Димитров – секретар