Старо Бериево

Читалището „Свободна мисъл- 1907 “ в с. Бериево събира сведения за миналото от възрастни жители на селото и от документални сборници. Интерес предизвика малко известните сведения за  миналото на селото през тъмните векове на османското робство. След завладяването на района от турците през 1393 г. след кратка съпротива на  населението в м. „Кривините”, източно от селото, нашествениците запалили селото и убили съпротивляващото се население. Най-смелите успели да избягат и се укрили в горите на юг от селото в местностите – „ Рътът”,  „Русева глава”, „ Лумът”, „Припека”, „Черковището”. По родове населението се настанило в  райони с водоизточници и основало разпръснатото  на около 2 км. селище, е известно като Старо Бериево.  С упорит труд горската пустош за няколко десетилетия  населението я превърнало в ниви, овощни градини, ливади, пасища. Така възникналото разпръснато на около 2 км. село, което имало 9 махали Бамбевска,Русева,Стоката,Калапот,Черковището,Каминката,Селището,Буковец и Припек. От данъчен регистър от 1479г. научаваме, че Старо Бериево е имало 40 християнски домакинства с около 240 православно население. Селото административно е   към владението  на Исак син на Карък. Плащали данъци на семейство: жито 250 кг., ечемик 300 кг., овес, ръж. Населението на селото имало стари имена: Руханат, Боюл, Дружо, Гагул, Гойо .През 1580 г. селото е едно от най-големите с  около 100 домакинства. Две домакинства следствие смесени бракове били регистрирани като мюсюлмански.  Старо Бериево се управлявало от махленски кметове /мухтари/. Известен бил  Георги Стаев, който след  поражението на Априлското въстание 1876 г.дошли черкези да арестуват заподозрени участници от селото във въстанието. Посрещнал ги кметът Георги Стаев, облечен в турски дрехи с подаръци и ги помолил да не палят селото и казал, че населението не е участвало в бунта. Добре говорел на турски и така спасил селото от разорение.

В Старо Бериево населението през  годините на робството по родове  се веселяло предимно  пеели песни, свирели  на кавали, гайди, Известени гайдари били: Стоян Мичков, Петър Цвятков, Митьо Чилингиров, Малък Калчо от рода Караивани, изселил се след 1900 г. в Писарево. Известни певци били: Пеньо Баннчев, Къна Банчева, Тодора Перунова.

След Руско- турската война 1810 – 1811г.войските на ген. Каменски пребивавали в Севлиево 23 дена .Турците започвали да продават земята си и се заселвали във вътрешността на империята. Населението на старо Бериево, купувало земята и започнало да се завръща в равнината където през средновековието е основано селото. Най-напред се върнали родовете Перуни, Пеновци, Марковци, последни слезли Цонковци, Чавели, Мичконци.

В освободителната война 1877 -1878 г. населението събира храни и  били закарани  на защитниците на в. Шипка.

След Освобождението 1877 г. първият кмет Иван Владов /Вехтия чорбаджия/ построил на площада общински хамбар /дн. новата сграда на пенсионерския клуб/. В приземният етаж бил складът за жито, който  е бил резерв при природни бедствия и малко помещение , което служело за затвор на крадци .На втория етаж била стаята на кмета и писаря. Известни кметове били: Тотьо Дончев, Христо Йонков, Иван Михов, Иван Петров, Митьо Банчев, Цанко Лалев, Симеон Данев.

НЧ „Свободна мисъл-1907“, с. Бериево, общ. Севлиево

Соня  Христова – секретар