Църквата на Бериево

Църквата през  тъмните векове на робството подкрепяла  населението да преодолее унижението и да съхрани самочувствието на горд  народ и непоколебимата вяра в православната църква. Тя сплотявала населението за общата цел – възстановяване на селото, където съществувало преди нашествието на османските завоеватели и построяване на местна църква.

Възникнал спор къде да се построи църквата. Населението, което живеело в Старо Бериево настоявало да бъде построена в централната махала „Черковището”. Завърналото се население в равнината настоявало черквата да бъде построена  , където предците им са основали селото. Най-активни били братята Михо и Димко Маринови, Йонко Банчев, Тодор Бояджиев.   Влиятелният сред населението Петър Драганов се наложил  църквата да се построи в равнината в имота на рода  Чавели.  През 1847 г.  под ръководството на майстор Бочо от с. Градница  по проект  на майстор  Игнат от Скандалото / дн. квартал на Априлци/  населението построило църквата „Св.Троица”. Таванът е сводест, изграден с варовикови камъни. През 1891г. македонски майстори отлели камбаната. Пръв свещеник в църквата е бил   Димитър Куцерски, в миналото учител в килийното училище в с. Батошево.  От Бериево свещеник станал Димитър Савчев, след него поп е бил Иван Петров и служил 30г.От 1921г. до 1950г.свещеник е бил  Иван Банчев от Бериево. Според него митрополит Климент / Васил Друмев/ е служил архиерейска служба в църквата „Св .Троица” и слово за ползата от вярата.

НЧ „Свободна мисъл-1907“, с. Бериево, общ. Севлиево

Соня  Христова – секретар