Училището на Бериево

   За да се противопостави на чуждото гръцко влияние в училището и църквата будното население на разпръснатото в гористия масив население на Старо Бериево, изпращало децата си да се учат в съседното селище Селце /Старо Млечево/.От 1820 г. те заплащали на пътуващи учители да обучават децата им в Старо Бериево. За училище използвали къщата на Петър Драганлиев. Учител бил Танчо от Троянския манастир. Учениците пишели върху сандъчета с пясък или дъсчици покрити с восък  известна като  „панакида”. За учебници ползвали богослужебни книги „Наустница”,  „Светче”. Около стените на стаята за пейки използвали дебели дялани дъски повдигнати на камъни. Известен пътуващ учител е бил Бакито от Троянския манастир, който обучавал децата и след определено време се връщал, изпитвал учениците и преподавал нов урок. Учениците били довеждани от родителите си по всяко време и прекъсвали обучението си, когато били необходими да помагат на родителите си.

  През 1876 г. завърналото се в равнината население край църквата построило едноетажно, училище с две стаи в които се обучавали предимно момчета от Димитровден до Гергьовден. Използван бил взаимно-учителният метод на  обучение. По-големите ученици учели останалите. Учителят наблюдавал и коригирал допуснатите грешки. Първият учител бил Пенчо Бахчеванджиев от Севлиево. Поради   нарастването на населението по инициатива на кметовете  Марко Тончев /Марковчето/ и Тотьо Дончев /Дочоолу/ построили през 1897 г. ново начално училище с 4 стаи. Градежът бил от местните строители под ръководството на  майстор Христо Салакиров. За осигуряване на средства за строежа, на населението  били увеличени данъците, тухлите и  плочите за покрива били разпределени за осигуряване от местните жители. Началното училище имало 4 учебни стаи и учителско помещение с учебни карти и помагала.

   През 1920 г. при управлението на кмета Иван Михов /1919 – 1923г./ била построена сградата на общината. На втория етаж две стаи са отпуснати за  прогимназията на училището. Към училището през 1937 г. населението построило сграда на прогимназията с трапезария за учениците. Първи директор е бил Банчо Кутлев. Учители били: Борис Михов, Васил Мулевски, Сефана Лалева, Илия Габровски, Тотьо Драганов, Митьо Даскалов, много други. Поради демографските промени от 1970 г. училището променя статута и става  „Социално училище интернат за трудно възпитаеми деца.” За пансион се използва сградата в центъра на селото. За откриването на интерната активна дейност разгърнал директора на училището Тотьо Драганов. В първите години били назначени нередовни учители със средно образование: Иван Пейковски, Тончо Иванов, Диана Рачева, Ценка Досева, Надежда Бенева. След 1987 г. броят на учениците намалял от 105 през 1996 г.  на  50. През 2006 г. училището е закрито. От училище „Кирил и Методий” в с. Бериево са продължили образованието –   висше 96 човека  и полувисше 28.

НЧ „Свободна мисъл-1907“, с. Бериево, общ. Севлиево

Соня  Христова – секретар