Село Добромирка е рaзположено в  Предбалкана, в североизточното подножие на Севлиевските височини, край река Сушица, ляв приток на река Негованка. В околностите на Добромирка има следи от римски път. Добромирка е старо селище, съществувало преди падането на България под османско робство. Споменава се в османотурски документи от средата на XV век. Според легендата селото е основано по време на Второто българско царство и носи името на тогавашния владетел – болярина Добромир. Около 1700 г. жителите на селото са потурчени и Добромирка се превръща от чисто българско в турско село. След Освобождението турците напускат селото и то започва да се населва от български родове от Габровско, Дряновско и Севлиевско. Първия род се заселил през пролетта на 1881 г. През същата година в селото пристига и семейството на една от известните личности на с. Добромирка, допринесъл много за родното здравеопазване.

Д-р Нено Цървуланов е роден през 1877 г. в с. Косовите, Габровско. Особената фамилия идва от случка от ергенските години на дядото на Нено Цървуланов, когато той отивайки да иска за жена мома, която харесвал, бил изгонен от нея с думите „ Не ща го този цървулан!“, защото бил с окъсани дрехи и цървули.  През 1881 г. бащата на Нено се преселил в с. Добромирка, като закупил дворно място на центъра на селото и построил голяма двуетажна къща, където съжителствали общо 16 преродени и доведени деца. Първите си знания за четмо и писмо получил в селото, а след  това постъпил да учи в Априловската гимназия в гр. Габрово, но за разпространяване на социалистически идеи бил изключен. През 1897 г. бил приет в гимназията в Сливен, която завършва през следващата година. По това време баща му, Станьо Цървуланов вече се занимавал с търговия и станал заможен човек, затова когато Нено завършил гимназия  го изпратил да учи медицина в Цюрих, Швейцария. С това Нено станал първия човек от Добромирка завършил медицина в Европа. Там се запознава с бъдещата си съпруга Сара Шапкайц, която била студентка по  електротехника. През 1907 г. Нено се завръща в България и бил назначен за учител- лекар, с което станал пионер на училищната хигиена и на здравното дело в училищата. Заради способностите и богатата му инициативност след кратко време бил повишен в инструктор-лекар в Министерството на народната просвета. През 1910 г. заминава за Петербург, където специализирал две години психиатрия. Като лекар участвал в Балканската и Първата световна война.  След приключване на военните действия постъпил на работа в Александровска болница в София, а през 1920 г. отворил частен кабинет. Освен с лекарската си дейност той се занимавал активно и с  комунистическа дейност. В подготовката на Септемврийското въстание бил от хората, които осигурявали санитарна помощ за въстаниците. Неговата гибел дошла през 1925 г. след атентата в катедралата „Света Неделя“ в София е бил арестуван от властите. След страшни инквизиции в подземията  на Обществената безопасност, той бил умъртвен на 22 април 1925 г. Други известни личности от рода на д-р Нено Цървуланов са: Павел Цървуланов- партизанин и общественик, Димитър  Тодоров- интербригадист в Испания, д-р Ангел Тодоров- министър на народното здраве и общественик, а родоначалника – Станьо Ненов Цървуланов е бил кмет на с. Добромирка от 1886 г. до 1888 г., когато е била построена и осветена църквата „Свети Димитър“ в селото. Той подпомагал и дейността на местното училище, създадено през 1882 г. и съществуващо до днес. Мечтата на Станьо Цървуланов е създаването на читалище, което да се превърне в средище на българската духовност и култура. Мечтата му се сбъдва през 1895 г., когато е създадено местното читалище, което получило името „Напредък“. През 1927 г. е преименувано на „Пробуда“, а от 06 май 1980 г. носи името на поета Пеньо Пенев, също родом от с. Добромирка.

Музейната сбирка „Д-р Нено Цървуланов“ е открита през 1971 г. в старата къща на Цървулановия род. Намира се в центъра на селото, съществува и до днес, като разполага с над 100 експоната.

НЧ „Пеньо Пенев-1895“, с. Добромирка, общ. Севлиево

Светла Недкова Лайлакиду – секретар