Преди да се направи чешмата в центъра на Думници, жителите на селото са ползвали няколко кладенци – така наречените Бенковски кладенци– 2 броя на запад към село Гайтани, в Царският дол- 2 броя, Горнокрайският, кладенеца на Бели прявод и Бабина Минкин Кладенец. В периода 1916-1925 г в селото са живели около 200 човека, имало е 130-150 глави едър рогат добитък и 500-600 глави кози и овце.
През 1919-1920 година по време на земеделското управление се въвежда трудовата повинност. Всяко семейство трябва да отработи 10 дни без право на замяна или на акорд да извади 10 кубика камъни и да ги закара на определения за направа път или улица. Така е направен пътят за село Рязковци. Преди да се почне работата по трудовата повинност, селяните правят събрание, за да решат какво ще се работи през годината. На едно такова събрание през 1920 година окръжния съветник Никола Станев Шопов /дядо Кольо шопа/ предлага да се направи чешма или път. Прави своего рода референдум- кои са за чешма и кои за път. Накрая се оказва, че за чешма е гласувал само един човек.Тогава бай Кольо се ядосал, ударил с калпака в земята и казал: „Напук на всички вас, ще се строи чешма!“. Облага всички домакинства с трудова повинност. Цяла година се трудят селяните и изкопават изкопите. Водният синдикат предоставя грънчарските тръби. Първият председател на НЧ „Отец Паисий“ дава каменните блокове от своята кариера, от които дядо Димо Хаджиев изчукал коритата. Пред чешмата се прави площадка от ломени камъни, а отзад се иззижда висока стена, дълга според коритата.Над двата чучура се поставят две каменни плочи. На първата плоча има надпис „Съградена от жителите на село Думници Инициатор Никола СТ. Шопов окръжен съветник“, а на втората – „Построена с помощта на кооперативно Д-во Земеделски синдикат Балкан“. Буквите са вдълбани в камъка и подсилени с бронзова боя от художника Карнешев, който преподава рисуване в училището.
При завършване на всички строителни работи, се прави официално откриване на чешмата и нейното освещаване от отец Стилиан на 21.04.1921г.
През 1987г. Христо Иванов и Хубан Козарев със свои средства иззиждат нов дувар и на нова плоча изписват старите надписи, за да останат за бъдещите поколения.
Пенка Петрова
Секретар на НЧ „Отец Паисий“ с. Думници