СВАТБА

 

Тичам на вратата…А там вече баща ми отпива от бъклицата…Калесник!!! Младо момче – Иван, синът на Калека, пременен с везана риза, пояс и калпак, е тръгнал от врата на врата в селото да кани на сватбата на Ганка и Тодор. Бъклицата с ракия е украсена с чемшир и  червено цвете. Чувам момчето да предава поканата на свекъра и свекървата да почетат  празника им. Ще бъде в неделя на поляната до къщата им в село Сяровци.

Неделя е. А баба ми Мяна от ранни зори все шета ли, шета. Най-после тръгваме. Нови дрехи, нови обувки. По пътя настигаме и други хора от селото. Децата се гоним, а майките и бабите ни се карат, че ще се изцапаме . Стигаме. На поляната до къщата в голям казан се готви нещо. А на самата трева са сложили бели месали.. На тях няма нищо. Баба избира най-хубавото според нея място и започва да развързва бохчите и да вади на бялото платно това, което е приготвяла цяла сутрин- пита, баница, печено пиле, шише ракия и вино. Може и друго да е имало, но нали гледах все за булката, не съм видяла. Знам само, че до нас седнаха кръстницата на баба,   леля Цана – сестрата на дядо и братовчедите. Всеки предлага да опитат от неговата ракия, чупят от питката и баницата. Чува се “ Наздраве“ и смях.

Засвирва гъдулка и от дървената портичка откъм двора на къщата излизат булката и младоженеца. След тях вървяха кумовете. Имаше пърхащ вързан петел . Посреща ги майката на момчето – свекървата и тя ги захрани със залък потопен в сол и друг – потопен в мед. Да им е сладък живота. Младите, кумовете, родителите и шаферите сядат начело на трапезата. До тях се нарежда останалата рода – братя, сестри, баби и дядовци.

Яденето в казана било за тях. Раздават шишета с ракия и вино.

 

Току що седнала,  булката трябва да стане и да дари гостите си. Най- големите дарове са за кумовете – одеало, възглавница, везана риза, шарена престилка и още, и още. Всичко се слагаше по раменете им и те почти не се виждаха от натрупаните по тях дрехи. И така булката минава при всички и раздава от приготвените дарове. На раменете на всички мъже се белеят кърпи, а жените се кипрят с тъкани престилки.

Идва времето и на  викача. Той трябва на всеослушание да извика кой какво дава на младоженците: едните родители – нивата на“ Света Марина“, другите – крава, бабата на булката – златен наполеон и други, и други. Събират се тенджери, тигани, чинии, чаши, кани. А някои даряват пари и много беше смешно, когато в ръката на викача са 20 лв., а той вика : “ Бай Иван и жена му дават на младото семейство 20 хиляди лева.“

Докато вървят ритуалите, хората пият, хапват и не спират да говорят. Глъчка, смях. Вече се извива и хоро около гъдуларя.

В края на сватбата булката и младоженеца, един до друг трябва да изпратят всички гости. Всеки, който си тръгне , минава покрай тях и оставя пари в подноса, който те държат в ръцете си.

Тържеството на едно семейство се превръща в повод за празнуване на роднини, приятели и съселяни. А също така да се подкрепят мла-дите с предмети и средства за бъдещия им съвместен живот.

 

НЧ „Извор -1907“, с. Съботковци, общ. Габрово

Татяна  Ненова – председател