КРАТКА  ИСТОРИЯ  ЗА  СЕЛО ВЕЛКОВЦИ И ЧИТАЛИЩЕТО

 

 

„Всеки човек трябва да има родно място, прикътано в „светая светих” на душата му. Там то е олтар, светилище, мисъл и съвест.” … е написал местният кореспондент и журналист от село Велковци – Ботьо Ботев.

 

Здравейте!

Казвам се Маргарита Михова и съм председател на НЧ „Съгласие – 1911“- с Велковци от 2014г. Като представляващ Настоятелството на читалището, имам честта да Ви запозная с историята на моето село и с дейността на читалището през годините!

 

**********************************************************************

Село Велковци се намира на 10 км северно от град Габрово, сгушено  сред примамливите хълмове на Предбалкана. С типичен  планински климат, чист въздух и прекрасни панорами. Селото  е разположено в най-високата част на платото „Стражата“ и при ясно време се виждат върховете на Централна Стара планина – Ботев, Бузлуджа, Шипка и Триглав. Най-близо до него са разположени селата Мичковци и Лесичарка.

Село Велковци има богата история. Възникнало е в началото на 18 век. Съществуват няколко легенди за основаването му, като във всяка една от тях се споменава името Велко. Смята се, че първият заселник е именно чобан Велко, който е бягал от безчинствата на турците в равнината, най-вероятно идвайки от Търновско. На него именно е кръстено селото. В района на Велковци е запазен стар римски път, който е минавал през Балкана и на юг е стигал до Константинопол. По този път са минавали и турските конвои, които са пренасяли събраните данъци от северните райони на империята до Цариград.

В издирените писмени документи, село Велковци се споменава за първи път през 1811 г. Селото има 4 махали: Вълевци, Огнени, Вражили и Бодури. Първите жители на селото са били животновъди. Голяма част от тях са се занимавали с кираджийство – прекарвали са и продавали стоки. Тръгвали са преди Гергьовден и са се връщали по Петровден. Стигали са до Русе, Свищов, Силистра, Варна, Одрин, Гелибол, Цариград. Откарвали са вълна, платове, кожи, дървени изделия, а насам – жито, бакалски стоки, машини, вино, сол, смокини, маслини и др.

Село Велковци е известно със своите дюлгери. Дюлгерството е стар занаят, който не малка част от мъжете упражняват много преди Освобождението. Дюлгерите тръгват на гурбет след Гергьовден и се завръщат по Димитровден. Стигат до далечните добруджански села и Румъния. Многолюдните семейства и сиромашията стават причина много от момчетата още на 13-15 годишна възраст да поемат заедно с бащите и братята си по трудния път на дюлгерския занаят. Известността на велковските строители е голяма,  особено след Девети септември. А когато Габрово става окръжен център през 1960 г. много от тях се завръщат и вземат участие в строежа на жилищни и обществени сгради.

 

**********************************************************************

Велковци е село с възраст, то значи с богатство на духа, историческа мисловност и широк светоглед. След Освобождението читалищното дело се възражда в цялата наша родина, вярно на завещаната революционна традиция. Със своята народополезна дейност, читалищата внасят ново съзнание и съдействат за решаване на основните социално-културни задачи. Затова още с идването си във Велковци, учителят Тончо Иванов Гарушев от с. Гаревци /днес махала на с. Лесичарка/,  заговорва на селяните, че трябва да си основат читалище. И това става на 06.01.1911 г. /Йордановден/ в задимената кръчма на Кольо Димитров. Селяните слушат, затаили дъх, словото на учителя. Приема се устава на читалище „Съгласие“ и се избира управителен съвет. Старото училище /хамбара/ е вече освободено и една от стаите се нагажда за читалня. Излагат в нея няколко вестника, списания и популярни книжки, мъчат се да сложат началото на библиотека. Но идват войните и дейността на читалището остава на заден план.

Едва през 1919 г. настъпва политическо оживление, което се пренася и в селото. Училищното и читалищното настоятелство решават една от класните стаи в новото училище да приспособят за театрални представления. Нуждата от собствена читалищна сграда непрекъснато расте. На 10.03.1936 г. е взето решение за строеж на читалищната сграда. Още през пролетта на същата година започва и строежът й, с доброволен труд и дарения на  жителите на селото. Ръководителите на строежа не се задоволяват с  разрешения им план, според който сградата е съвсем малка и по своя инициатива те решават да я започнат два пъти по-голяма. На строежа работят всички строители, но средствата все не достигат. Пишат се писма до различни министерства и комитети, откъдето рядко идва помощ. През 1940 г. читалищната сграда е покрита и следващата година в салона се провежда годишното събрание на кооперацията. Голям принос за завършването й има местният читалищен и кооперативен деятел Цоки Иванов Цокев, който настоява за парична помощ не само пред централните инстанции, но и до Популярната банка в Царева ливада /Върбаново/, която няколко пъти помага с финансови средства. На първият юбилей на читалището през 1961 г., учителят Рачо Венков си спомня: „Здрави, много здрави са основите на това читалище, защото в тях, освен камък, цимент и вар има и много от нашите нерви и потта на строителите, които сигурно правят спойката още по-твърда.“ И така, читалищната сграда, започната през 1936 г. е завършена окончателно през 1951 г. Петнадесет години тя е грижа на селото, на всички, които милеят за това свято огнище. През периода 1970 – 1972 г. сградата е разширена и напълно обновена. В нова библиотека е настанен книжния фонд, подреден по най-нови изисквания. Сцената е преустроена и уредена на съвременно ниво. Читалището вече има щатен секретар-библиотекар.

 

Нека Ви разкажа за художествената самодейност. До 1941 г. театралните представления се изнасят в една от класните стаи на училището. Дълго време тази дейност се ръководи от учителите Тончо Гарушев и Рачо Венков. Изнасят се пиесите: „Дряновският манастир“, „Балканска комедия“, „Ильо войвода“, „Доктор по всичко“ е други. По инициатива на прогресивните младежи, учителят Йордан Георгиев убеждава съселянина си Куньо Христов от с. Иванили, Габровско, да закупи като подарък на читалището червена завеса за сцената. Да се постави червена завеса и разлепят червени афиши за вечеринките в онова време, когато се преследват комунистите, е смело и дръзко дело, което озлобява фашистката власт. И вече пиесите предварително се заверяват в околийското управление, което предписва вечеринката да бъде без танцова забава. Има случаи, когато се заверява една пиеса, а се изнася друга, но този „номер“ е разкрит и виновниците заплашени. Повечето от пиесите са близки до бита на селяните –  допадат им, вълнуват се и после дълго ги коментират. А някой самодеец си носи името от ролята в пиесата цял живот. Девети септември открива простор за още по-трескава читалищна самодейност. Започва периода на успешни театрални сезони. Изнасят се пиесите: „Хъшове“, „Камбуров“, „Службогонци“, „Балканджи Йово“ и много други. За първи път през сезона 1955/56 г. към читалището се организира танцов състав, с ръководител Божана Марева и акордеонист Александър Н. Павлов. В него участват и възрастни хора. Успехите на състава надминават всякакви очаквания. Класира се на първо място в общинските прегледи през сезона. В първите години след обновяването на читалището се сформира и битова певческа група от млади изпълнители, които с любов разучават и изпълняват народни песни, възпроизвеждат старинни обичаи…

 

А сега и за библиотеката: началото й се поставя през 1929 г. – в стаята, където се изнасят вечеринките, има шкаф за книгите на читалището. След завършване на читалищната сграда, библиотеката се пренася в нея, като се мести в различни помещения. Едва през 1948 г. се открива и читалня. На огромна маса се поставят много списания и вестници, където населението получава желаната информация. Библиотеката – читалня се урежда още по-добре, когато през 1950 г. се назначава за първи път щатен секретар-библиотекар. През следващите години за читалнята отговарят библиотекарите, кинооператорите и местният учител Кольо Марков. Заслужава да се отбележи пускането на първият телевизор в селото на 24 юли 1965 г., който се поставя в читалнята. Поради огромният интерес на селяните, помещението се оказва тясно и след известно време същият е пренесен в салона. След разширяването на читалищната сграда, читалището изцяло преминава към Съвета за култура – Габрово. Библиотеката е уредена по най-новите изисквания. Усилено се раздават книги, както на местното население, така и на работниците от ЗЧП „Импулс“. Библиотекарката Тодорка Иванова Михова полага големи усилия да популяризира книгите и да увеличи читателите. Благодарение на Танка Стефанова, библиотеката работи с читатели и сега, поддържа актуални и интересни заглавия…

 

Ето и няколко думи за читалищното кино. На годишното събрание на читалището, което се провежда през февруари 1950 г., делегатът на читалищния конгрес Гичо Илиев Вражилов съобщава на членовете, че е решено всяка община да има читалищен организатор, а на по-големите читалища ще бъдат отпуснати съветски киноапарати. Още през лятото на същата година, Главна дирекция на българската кинематография отпуска теснолентов киноапарат на стойност 230 000 лева. Местното ръководство преценява, че сумата е много голяма и не може да се събере от населението. Мислят се различни варианти, всички все трудно приложими. Тогава на помощ се явява местният предприемач – строител Нено Гичев Батов, който внася сумата на името на читалището, като се сключва договор, същата да се възстановява на вноски за по-голям срок. Така на 4 февруари 1951 г. се прожектира първият филм в селото „Калин Орелът“. От 1 януари 1954 г. всички читалищни кина стават държавни. От изплатената сума, читалището напълно връща заема, а с останала сума изработва нови декори за сцената и ремонтира сградата. През следващите години Окръжната кинефикация със своите подвижни кина, започва да обслужва селата…

 

Ще разкажа и за Празникът на читалището – още при основаването на читалището на Йордановден се решава на този ден читалището да има свой патронен празник. Постепенно той влиза в сърцата и душите на селяните и идва време, когато напълно се изравнява със селския празник – Лазарнята през пролетта. За празникът предварително се приема план, който включва – изнасянето на пиеса, кичене с ленти, събиране на помощи и дарения, определяне на знаменосец, теглене на томбола, осигуряване на музика, почистване, отопление на салона, продажба на билети и ред други. Сутринта на 6 януари музиката гръмва на площада. Населението непрекъснато приижда, посрещнато от девойките, които кичат с ленти. Респектираща е фигурата на знаменосеца – млад и красив момък, поставил върлината на знамето на колана си. А то е внушително! Извезано от вещата ръка на курсистките от шивашкия курс през 1929г . с надпис „Читалище СЪГЛАСИЕ с.Велковци“, то се пази и до днес. Народът е изпълнил вече площада, по-припрените напират да се тръгва. Музиката засвирва марш и поема към село Лесичарка. След нея, на почетно разстояние е знамето, а след него – почти цялото село. Влиза се в църквата, където знамето ще бъде благословено. След свещеника, пред хората ще говори учителят за значението на народните читалища, за днешният читалищен празник. След напускане на църквата, процесията поема по обратния път. Всички си отиват по домовете, гости посрещат, а като се мръкне отиват на вечеринката. Още не се е стъмнило добре, но в сградата кипи усилена подготовка – едни цепят дърва за печките, други носят талпи от съседите, че столовете не стигат, трети мъкнат какво ли не за сцената. Вечерта народът масово се стича, дошли са много хора и от съседните села. Местата са недостатъчни, претъпкано е от правостоящи, че и децата са нависнали по прозорците. Определеният час за започване на пиесата е минал, но през салона още се внася това – онова необходимо за сцената. Зад червената завеса се шепне, понякога се подвиква, местят се  предмети, някои скришом надничат към препълнения салон. Третият сигнал е даден и на сцената излиза учителят, или Цоки, или някой от гимназистите. Публиката утихва и слуша краткото слово за народните читалища, за днешният исторически момент, за дълга… Накрая се съобщава пиесата, като се казват няколко думи за възпитателното й въздействие. След това завесата се вдига и публиката ахва от изненада. Познатите декори сякаш не се виждат от покъщнина. Някои ще познаят свои неща, тайно или явно донесени от децата им, и ще се похвалят на съседа си. Друг ще пришепне кой се крие зад тези дебели мустаци, брада или овчи калпак, под червена забрадка или шарения старомоден фустан. Понякога суфльорът се чува колкото „артистите“, но това на никого не прави впечатление. Като свърши пиесата и сълзите вече са избърсани, предизвикани от тъга или смях, започва разчистване на столовете в салона, където следва танцовата забава.  Петромаксовата лампа се окачва на тавана и започва тегленето на томболата. После музиката засвирва, хорото се изпъва и изтиква по-старите из ъглите…

 

Празникът на селото – Лазарнята се провежда в четвъртък след Великден. През цялата седмица на великденските празници във всяко по-голямо село на общината има селски сбор, наречен „Лазарня“. Каква и работа да се работи, където и да се намират селяните – към обяд ще се завърнат, ще се стегнат набързо и ще поемат към близкото село. Всеки дом посреща и изпраща гости. Какво ли не се говори на трапезата – и за сиромашията, и за посевите, и за челядта, а мъжете – обезателно и за политиката. Младите рано поемат към хорото. Дошли са не само момите и ергените, дошли са много възрастни и деца. Чуват се провиквания от многобройните сергии. Тук са бозаджиите и кръчмарите – докарали различни питиета. На Лазарнята пристига и фотограф, който с минутните си снимки увековечава за поколенията цели фамилии, група роднини, младоженци, моми и ергени. Но читалищното ръководство има свои грижи. Вечерта ще се изнася пиеса. Едни събират доброволни помощи, други продават входни и томболни билети. А вечерта, читалищния салон отрано е осветен от няколко газени лампи и фенери, защото публиката започва да приижда и от околните села…

 

**********************************************************************

Народно читалище „Съгласие – 1911“ – село Велковци има издадени три юбилейни листа – за 50, 75 и 100 годишнината му.  На 19.01.1961 г. се чества 50 – годишнината от основаването на НЧ „Съгласие”. Управителният съвет и местните общественици много добре подготвят този празник.  Доклад за дейността на читалището изнася неговия дългогодишен председател Кольо Марков. Вълнуващи спомени разказват старите читалищни деятели Тончо Иванов Гарушев и Рачо Венков. Салонът едва побира многобройната публика, дошла и от околните села. На 19.03.1986 г. се отбелязва 75 – годишнината от основаването на НЧ „Съгласие” с тържествен концерт от фолклорен ансамбъл Габрово, рецитал на артисти от Драматичен театър „Рaчо Стоянов” – Габрово, награждават се 27 изявени самодейци и читалищни активисти. Със значка „Отличник на Комитета за култура” се награждават Иван Венков Кметов, Кольо Марков Колев, Рачо Пенчев Ботев. Със значка „Отличник за читалищна дейност” се даряват Рачо Пенчев Войчев, Станимир Йорданов, Иван Пенчев Косев, Тодорка Иванова Михова и посмъртно един от големите читалищни деятели Цоки Иванов Цокев. Читалището е наградено с Орден „Кирил и Методий“ – II степен за дългогодишна  активна народополезна културно-просветна дейност и във връзка със 75 години от основаването му. На 06.01.2011 г. чествахме 100 – годишнината от основаването на нашето читалище. А тази година, 2021 всички ние отбелязахме неговата 110 – годишнина!

В живота на читалището ярко блестят имената на основателя му Тончо Иванов Гарушев. Трайни следи оставя и местния учител Рачо Венков Христов. Голяма е неговата заслуга за  построяването на читалищния дом. Активна дейност развива и Цоки Иванов Цокев, починал през 1949г.

Местният учител – краевед Кольо Марков има издадена книга през 1990г. „Кратка история на село Велковци“, която използвах, за да Ви разкажа за селото и нашето читалище. Десет години краеведът издирва с педантично търпение и благородна добросъвестност фактите за истинския живот през вековете на тази притворена общност, наречена село. Това са научни факти, извадени от документи в архивите, които придават необорима научна стойност на изложението. Ето какво разказва Стефана Иванова Колева, съпруга на Кольо Марков и моя леля пред нейната внучка Стефка Мирчева Колева:

„ –  Какво ще ми разкажеш за живота на дядо ?

• Съпругът ми Кольо Марков Колев е роден на 22.02.1931г.в село Велковци в семейството на строител. Средното си образование завършва в Априловската гимназия. След това отива войник на различни, места –  градовете Шумен, Грудово, Бургас (и на трите места е бил танкист), където винаги е правел впечатление, че отлично владее българският език и често поправял правописните грешки на началниците си. Това от своя страна е водело до честото им мъмрене. След уволнението си се записва в Стара Загора в Учителския институт, където завършва с отличие специалност „Български език и литература”. Често пъти през студентските си години, той е оставал без пари и се е налагало да работи със свои приятели. Една лятна ваканция, поради липса на средства за пътуване до родното си село, той пише писмо  до своите родители, което озаглавява :”Житие и страдание грешнаго студента”. За да не безпокои много своето семейство, той влага в написаното и тънко чувство за хумор.
• Какво става с него след като завършва?
• Завръща се в родното си място, при своя баща. Назначен е за учител в близкото село Лесичарка в периода 1956-1965 година. Поради намаляване броя на учениците, то е закрито през 1968 година. Тогава става учител в село Яворец. А на по-късен етап е назначен в Габрово – в училище „Христо Смирненски” в квартал Смирненски. След дългогодишна учителска практика се пенсионира в училище „Ран Босилек” – Габрово.
• С какви други дейности се е занимавал дядо ?
• Освен като учител на село, той беше библиотекар в читалище „Съгласие – 1911” село Велковци, както и председател на същото. Водеше кръжок с възрастните за изучаване на руски език, политически кръжок за изучаване историята на Българската комунистическа партия, беше партиен секретар и общински съветник. Като председател на читалището през 1965 година закупува телевизор. Всяка вечер той отваряше клуба на читалището, в което селяните идваха, за да гледат телевизия или да си вземат по някоя книга за четене.
• Кои бяха най-трудните ви години ?
• Най-трудните години бяха след създаването на ТКЗС /Трудово-кооперативно земеделско стопанство/. Нека ти разкажа …Беше лятото – връщахме се от почивка. Още в първото село, на което спря автобуса, Драгомани (тогава нямаше спирка до с. Велковци), видяхме плакати, лозунги и агитационни табла за образуване на ТКЗС. Като се прибрахме, дядо ти само пусна куфарите в двора и замина на агитация из селото. Като партиен секретар, при възникването на проблеми (а те бяха много), хората винаги се обръщаха към него за помощ. По този повод нека ти разкажа следната случка…Една сутрин на врата се почука. Бяха дошли бригадира на животновъдната бригада и гледачът на овцете. Със сълзи на очи съобщиха, че тази сутрин нямат с какво да нахранят животните. Като председател на партията, той трябваше да разреши въпроса и то възможно най-скоро, понеже трябваше да ходи на работа в село Лесичарка. Тогава тръгна из селото, намери храна и даже отиде навреме на работа.
• Кога решава да се заеме с написването на „Историята на село Велковци”?
• С течение на времето у него все повече съзрява идеята, че трябва да напише нещо, което да съхрани миналото на селото и няма да бъде забравено от идните поколения. Цели 10 години дядо ти събира сведения за родното си село, ходи няколко пъти в Казанлък, Шипка, Плевен, Велико Търново, по манастири и църкви, търси из архиви и фермани. Голяма помощ му оказват както неговите съселяни, така и тези от съседните села, които с разказите си допълват все повече необходимата му информация. С голямо, търпение, старание и любов, свързани с безсънни нощи, той написва „Кратка история на село Велковци”, без да бъде скучна на читателя. ”Историята…” е преработвана в продължение на 5 години, в които не е срещал разбиране от страна на партийното ръководство от града. Затова и няколко пъти е променяна.
• Кога е излязла „История на село Велковци” от печат ?
• След 10 годишен труд тя е издадена през 1990 година в 300 екземпляра. Много от тях са дадени на всяко семейство в селото, на близките читалищни библиотеки, Градски архив и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.
• Това, което каза за дядо много ме развълнува, понеже аз имам много малко спомени от него. За да вникна в неговата дейност като краевед, аз няколко пъти препрочитах „Кратка история на село Велковци”, запознавах се с веселите случки от „Кой коли кучето?” и ми беше интересно да се запозная отблизо с архивите, които са послужили за написването им. От теб знам, че той е награден със значка „Отличник на комитета за култура” през 1986 година, заради активната му читалищна дейност и дългогодишния си труд като краевед. С какви думи ще завършим този разговор ?
• Ще цитирам думите на Ботьо Ботев при погребението на дядо ти: „Кольо Марков си издигна паметник неръкотворен, за да се чете навеки от поколенията.“

/Интервюто взе – Стефка Мирчева Колева – внучка на  Кольо Марков/

 

 

********************************************************************************

Аз съм емоционално свързана с читалището в село Велковци. Израснала съм в него, майка ми Тодорка Михова беше дългогодишен секретар-библиотекар.  Един от основателите му през далечната 1911 година е прадядо ми по майчина линия Тончо Иванов Гарушев. Свидетел съм на добри и лоши времена в неговата по-нова история.  В читалищното настоятелство участвам вече 15 години, като последните шест съм негов председател.  За мен Читалището ни е покрив, който  дава подслон на всеки, който иска да твори и има свободно време да го прави.  Стремя се да го подпомагам  да намери баланса между самосъзнанието му на пазител на традиционната култура и местния културен и информационен код от една страна, и на предизвикателствата на глобализацията и променените обществени нагласи и очаквания, от друга.

От майка ми знам, че в читалището работят само хора, които обичат песните, танците и могат да отделят от свободното си време. Хора, които са изобретателни и инициативни, хора които правят нашата дейност в събитията, интересни за аудиторията.

В този ред на мисли, за 15 години като член на настоятелството на читалището, сме извървели дълъг път. Ежегодно честваме празника на читалището на 6 януари, отбелязваме празници от фолклорния календар – Бабинден, Харалампи, Гергьовден, Еньовден, Деня на християнското семейство. Честваме Националния празник на България, изнасяме в библиотеката беседи по повод годишнини от обесването на Васил Левски, гибелта на Ботев, за Съединението на 6 септември и Независимостта на България на 22 септември. Ежегодно участваме в местни и национални конкурси за изработка на мартеници. Възстановихме Лазарнята – сбора на селото, в четвъртък след Великден. Провеждаме конкурсите „Майстор-кулинар“  за най-вкусни гозби и десерти и „Сръчни ръце“ за бродерия, везане и плетива на 8 март за Деня на жената. Организираме излети до близки местности, до връх Шипка и Бузлуджа. Честваме 24 май – Деня на славянската писменост и култура. Безспорно нашата гордост са сформираните ПГАФ „Славеи” и ТГ „Невена”, кръстена на именитата наша българска актриса Невена Коканова. В тях участват самодейци както от селото, така и от града. Пресъздаваме обичая  „Тодоровден“ или „ Малка сватба“, характерен за нашия Габровски край. Имали сме удоволствието да го представяме в ТВ предаването „От българско, по-българско“, на РЕМО „Етър“ и на фолклорни конкурси. Организираме детско парти за децата от селото и близките села за 1 юни и Коледа. Направихме кампания за набиране на средства за изграждане на поименна паметна плоча на опълченците от село Велковци през 2017г. Отбелязваме годишнината от рождението на учителя Тончо Иванов Гарушев на 27 септември. Организираме доброволно почистване на терена около читалището и парка. Провеждаме работилници с децата по повод Баба Марта и Коледа. Голяма част от творбите изпращаме за участия с благотворителна цел. Всички наши дейности можете да ги видите и следите на нашата Facebook страница.

 

В заключение, искам да Благодаря от името на Настоятелството на всички наши читалищни деятели  и приятели, на всички съмишленици и последователи! Благодаря на всички наши спонсори – това са фирмите, които работят на територията на селото и винаги ни подкрепят в нашите мероприятия! С прилив на нови сили, аз съм сигурна, че ще устоим на превратностите на времето!

 

Маргарита Михова

Председател  – НЧ „Съгласие – 1911“ с. Велковци, общ. Габрово