Село Кисийците и  НЧ „Съединение-1933“

 

Кисийците

„Който спаси селото,
ще спаси България!“ –
Тодор Шарланджиев

Едно селце, усмихнато в балкана,
Кисийците му викат,
събрано в махали,
спомените пази,
така до наши дни.

Живо е селцето, с родовата памет,
с къщите си горди,
с високите дувари,
с уличките вити
и комини стари.

Господ се замислил, после се е врекъл,
на земята наша
мечтата си да сбъдне,
спомен да остави,
Рая да пребъде.

И селцето китно, в пролетна премяна,
със душа градено,
сгушено в балкана,
с жилавите хора,
живо си остава.

Петър Пацев
29.04.2018г.
Велико Търново

 

Трябва да се признае, че състоянието на източниците не позволява в настоящия момент със сигурност да бъде посочено времето на възникване на Кисийците. Последните спомени и легенди, които стигат до нас, са от времето на заробването ни от турците през 1396 г. и падането на гр. Търново. Тогава всичко оцеляло, изплашено и ужасено, потърсило по-скрито място в посока към Балкана. Дошли на непознати места, хората създавали селища, на които слагали името на главата на семейството първо създало свой дом. Така възникнали много от селцата в Тревненско.

За разлика от другите села в района, с. Кисийците не носи име на човек. От разказите на Гана Манева и спомените на бащата на Манчо Тотев научавам, че бягайки от турското насилие, група хора от търновския край се заселват в тази част на балкана Стара планина. Търсейки подходящо място за живеене, последователно, но краткотрайно преминават през местностите: Дебелия рът, Костова бахчия, Бостаните и Сухата река. Земите около Сухата река били обрасли в много къпини и това принуждавало хората да изкарват животните на паша високо в местността „Ръта“, където хората се сбиват за първи път за по-добра трева. В тези местности хората и сега имат имоти, което е доказателство, че идващите от търновския край са минали през тези места.

Водачът на тази група хора често излизал да обикаля земите в широк периметър, за да търси подходящо място за постоянно живеене. След няколко кратки обиколки харесал мястото , където е сегашното село и предложил да се заселят тук, защото имало вода, мястото било слънчево с плодородни площи и близо до друго населено място, наречено Трявна. Хората одобрили мястото и се съгласили да се установят тук.

В спор къде да бъде центъра на селото, възникнали различия, и хората се сбили с кесиите, в които носели монети. Започнали крамоли, сбивания – срамни работи от опакото на нашия народен характер. Оттогава, та до сега, четирите махали не намират сговор. След като не постигнали съгласие, едно от семействата се заселва в района на махала Бръмбарите, второ – в Караиваница, трето – в Средната махала, а много по-късно се появява и Мерата. Така четирите махали стават опорни точки на с. Кисийците, което носи името си от сбиването на хората с кесиите, пълни с монети.

ЧИТАЛИЩЕТО

Първите заселници на с. Кисийците са били грамотни хора, които търсят спасение в Балкана от турското насилие. В района на Поповската община, сега Черновръшко кметство, в което влиза и с. Кисийците, трайно се настаняват попове (свещеници) и техните семейства. От там идват наименованията на някои махали и колиби.
Младежите от селото често посещавали организираните празници, вечеринки, седянки и хора в съседните села – Керени, Добревци, Поповци. На връщане от с. Керени, от една вечеринка, те решават да си построят малък салон, където да се събират и веселят. Групата била от десетина младежи на възраст от 20 – 25 години, а годината е 1933 г. – месец януари. Те гостували на свой приятел от Керени по време на Януарските празници. А вечерта посетили вечеринка, подготвена от младежите и учениците от селото.
По своя инициатива те свикват събрание в с. Кисийците, на което се взема решение за построяване на сграда – читалищен салон. След дълги препирни присъстващите „казаха, нека и това да стане в наше село, понеже то е много близо до гр. Трявна, а е много изостанало село от другите, нека се повъздигне и повдигне културно народа, понеже той е привикнал само на работа, а книга не знае да чете, понеже няма къде да намери, като не излиза от къщи навън.“ Това е записал в Летописната книга на читалището Митьо Трифонов Петров  (бащата на Дешка Шарланджиева).
Събранието се председателства от Петър Колев Чернокожев. Присъстващите 24 души избират управляващо тяло на читалището в състав:

Членове на читалищното настоятелство:

Петър Колев Чернокожев – председател

Иван Манев Иванов – подпредседател

Митьо Трифонов Петров – касиер

Цаньо Малчев – секретар

Членове:

Цаньо Пеев

Христо Малчев

Кольо Манев

Контролна комисия:

Добри Малчев – председател

Митьо К. Чернокожев

Миньо Пеев

В протоколната книга Митьо Трифонов е записал, че учредители на читалището са присъстващите на събранието: Иван Манев, Петър Чернокожев, Цаньо Малчев, Митьо Трифонов, Цаньо Пеев, Христо Малчев, Кольо Манев, Добри Малчев, Митьо Колев Чернокожев, Миньо Пеев, Цаньо Генчев, Кольо Манев Абаджиев, Кольо Иванов Чернокожев, Тотьо Денев, Ганчо Генчев, Драгошин Колев, Боньо Михайлов, Рачо Петров, Димитър Цанев Малчев, Михаил Бонев, Св. Стефан Тихолов, Георги Иванов Косатев, Иван Манолов.
От тях 15 души са строители, 3 – ма земеделци, един свещеник, един горски стражар, един ученик, един чиновник, един кръчмар, един столар. От 21 до 40 г., са 20 души, а от 50 до 72 г. – 4 души. Всички те са се подписали в протоколната книга като учредители на читалището.
Събранието взема решение членският внос да бъде 30 лева за годината. В деня, когато се учредява читалището, се ражда княгиня Мария Луиза – дъщеря на негово Величество царя и царицата. Това е причина събранието да вземе решение читалището да се казва „Княгиня Мария Луиза“ с. Кисийците.

„Прави впечатление – пише вестник „Пробуда“, че почти във всички села из Тревненско са основани читалища, дават се вечеринки и селската младеж работи усилено за културния подем на нашия край, за което заслужено може да получат адмирации“.

Тези 24 души младежи осъзнават необходимостта от учредяване на читалище, което да се превърне в център на духовен живот в селото. За да изпълни тази си роля, ръководството със собствени средства доизкарва една стая в дома на Рачо Петров, която се използва за събиране на читалищното настоятелство и при нужда на хората от селото. Това помещение е малко и се намира далеко от центъра на селото. Със свое писмо, настоятелството иска от Общината в Черновръх да получи място на мерата, за строеж на читалищна сграда. В летописната книга е записано: „Но селяните като научиха, че ще построяваме читалището на мерата, започнаха да се разколебават …. половината го искаха на мерата, другата половина в центъра на селото и се започнаха спорове между селяните, които се разделиха на две групи. Ние настоятелството като изслушахме едните и другите, стигнахме до следното заключение, че трябва да се построи в центъра на селото, за да бъде наблизо за всички”.

В продължение на двадесетина дни председателят Петър Колев Чернокожев убеждава Кольо Иванов Драгошинов да продаде мястото, което е пред гробището, за читалищна сграда. На 15 февруари 1933 г. настоятелството провежда заседание, на което присъства собственикът на мястото. След съгласие на Кольо Драгошинов, настоятелството купува мястото „за строяване на читалищно здание в селото ни“. По втора точка е записано в протокола следното решение: „спазарихме мястото с Кольо Иванов Драгошинов в местността „школото“ при граници: от две страни Томчо Йовчев, път и селски гробища в Кисийците. Землище 170 кв. м. за сумата 800 (осемстотин) лева. Осигурихме мястото с продавача, като сключихме помежду си договор. Броихме капаро 150 (сто и петдесет) лева.“

След 20 февруари 1933 г. с младежки ентусиазъм и доброволен труд започват изкопите и полагане основите на салон с размери – 8 м. дължина и 5 м. широчина. Отначало младежите нямат подкрепата на възрастните хора от селото, но когато се видяло, че сградата расте, всички се втурнали да помагат, кой с каквото може. И така, само за три месеца построяват сградата и я откриват за Великден същата година.

Най-голяма е заслугата за построяването на сградата на Петър Иванов Чернокoжев, Иван Манев, Цаньо Малчев, Митьо Трифонов Петров и свещеник Стефан Тихолов. Те обикаляли хора, банки, църкви, фабрики и др. да търсят парични дарения за библиотеката. Акционерно дружество фабрика „Св. Георги“ дарява 200 лв., църковно настоятелство ”Св. Георги” – 100 лв., от гражданите на Трявна – 600 лв. от Поповска община – 860 лв. от селяните на с. Кисийците един път 920 лв., втори път – 108 лв. Дарения дават и хората от с. Керени и с. Добревци.

За технически отговорник по трудова повинност читалищното настоятелство определя Митьо Чернокожев. Същият полага големи усилия винаги на обекта да има работници до построяването на сградата.

В продължение на три години читалищното настоятелство организира различни прояви с членовете и хората от селото, за събиране на парични средства. Повечето от членовете на читалището са дюлгери, които работят по строежи в различни градове на страната. Напускат селото по Гергьовден и се прибират по Димитровден – търсят препитание за семействата си. Така те отсъстват почти цяла година от селото. Това е причина дейността на читалището за периода от 1936 до 1944 г. да бъде прекратена, а сградата занемарена. През 1945 г. отново селяните проявяват инициатива – подът на сградата е застлан с каменни плочи, прозорците са остъклени и са създадени условия за нормална работа.

През 1950 г. читалището е преименувано в „Пробуда“. Тогава членовете осъзнават, че единственият салон е недостатъчен за културно – просветна дейност и вземат решение да го разширят като построят сцена към салона и читалня. С помощта на държавата, която отпуска средства, до края на 1952 г. това е направено и читалището пак е с ново име – НЧ „Георги Димитров“.

От 1954 г. до 2005 г. читалището преминава през различни трудности и форми на преобразуване. Председателите на читалището се сменят един след друг: Петър Чернокожев, Костадин Малчев, Тодор Петров, Петър Цанев, Цаньо Марков, Манол Иванов, Кольо Драгошинов. Читалищната сграда се ползва и от организацията на Отечествения Фронт – създадена през 1946 г. Провеждат се съвместни мероприятия. Организират се курсове за ограмотяване на хора, които не могат да четат и пишат. Изнасят се беседи за здравеопазване и въпросите на селското стопанство.

Удивително е било, че в това малко селце зиме е кипял бурен културен живот. Митко Манев разказва, че „младежите, които учат настрана се завръщат по празниците в селото и заедно с тези, които работят тук, се организират и подготвят за 5 – 6 дни някоя пиеса и я изнасят в читалищния салон. Той е препълнен от стари и млади. Мнозина остават да гледат през прозорците отвън. Събраните средства отиват в полза на читалището. След вечеринките се организират хора и танци до зори. Душата на тези прояви била Станка Митева Колева – член на РМС.“

Библиотеката развива активна дейност. Провеждат се срещи, седянки, изграждат се читателски групи с ръководител учителката Бонка Стоева. През 1963 г. библиотеката раздава на читатели 696 книги, от които 457 художествена литература, 62 селскостопанска, 7 техническа, 88 детска и 80 друга.

А Гана Манева си спомня, че подготвяните пиеси са се изнасяли и в селата Керени, Добревци, Черновръх, Станчев Хан. До там те са ходели пеша, а понякога с каруца. Когато се връщали от Станчев Хан, този, който носел парите, спечелени от входа, паднал на пътя в Престой и разпилял парите. Докато ги намерят в тъмното минало много време в смях и закачки. Събраните пари от вечеринките дарили за електрификация на селото и читалището.

Гана Манева продължава: „Когато дойде Богоявление, настоятелството организира сбор на местността „КРЪСТА“. Тогава всичко живо излиза на поляната. Музиката оглася цялата околност. Вият се двойни и тройни хора. Срещат се близки, роднини, приятели. Хората така си осмисляха живота. Живеехме простичко, но задружно. Богата бе душевността на селския човек. Лъжа и кражба рядко се срещаха. Помагахме си при строителството на къщите ни.”

Митко Манев си спомня: „Боже, какви хора са били кисийчани! Казвам си, докато разговарям с хората и влизам спокойно от къща в къща, хората бяха спокойни, живееха волно, необременени от познатите ни днес съвременни зарази, които поразяват здравето и духа на човека. Боже, какъв живот живеем днес …. !“

За укрепване на читалището и неговата издръжка държавата е отпускала субсидии под формата на финансова помощ. В архива на читалището намерих справка, от която се вижда, че през 1962 г. от Община Черновръх е отпусната сумата 600 лв., от културния фонд на ТКЗС са преведени 800 лв. Тази политика на държавата и общината продължава до 1988 г.

С промените на 10 ноември 1989 г., по силата на приет тогава закон, сградата на читалището става държавна собственост. С нея се разпорежда областният управител на обл. Габрово, който я включва в списъка за продажба. Кирил Пенчев научава и заедно с Иванка Тотева и Гана Манева, настояват да се вземат мерки за запазване на сградата. По този начин селото научава и веднага инициативен комитет с председател Тодор Шарланджиев свиква събрание, на което се учредява новото читалище „СЪЕДИНЕНИЕ“ – наследник на собствеността и традициите на читалище „Княгиня Мария Луиза“, читалище „Пробуда“ и читалище „Георги Димитров“. Дата е 17 март 2005 г. На събранието присъстват 61 души, 55 изразиха съгласие като гласуваха за учредяване на читалището. Всички те са се подписали. На събранието се приема Устав и избира настоятелство в състав:

Тодор Илиев Шарланджиев – председател

Иван Манолов Иванов – зам. председател

Манчо Тотев Денев – секретар

Васила Ганчева Филипова – касиер

Маргарита Георгиева Колева – член

Проверителна комисия:

Томчо Йовчев Томчев – председател

Дешка Койчева Цанева – член

Кунка Денева Колева – член

Всички членове на новоучреденото читалище единодушно гласуваха то да се казва „СЪЕДИНЕНИЕ“ – с адрес с. Кисийците № 34, кметство Черновръх, Община Трявна. Всичко това е записано с Протокол № 1 от 17.03.2005 г.
Из записките на Тодор Шарланджиев – дългогодишен секретар на НЧ „Съединение-1933“с. Кисийците