За колко такива люде се сещаме днес? Люде, които отделят от нямането си в името на Духовността и Просвещението… А, народе????

Богатият бедняк

Стойчо Стойков – Богатия е роден в Трявна около 1850 година. Занимава се с производство и продажба на цървули. Материалното му състояние не е много добро. С жена си Ангелина живеят скромно. Отглеждат и изучават двамата си сина – Тихол и Стефан. Тихол е офицер. Бил е и подпредседател на Търговско-индустриалната камара в Пловдив. Стефан е учител, но после също става офицер.

В къщи нямат мебели, даже и пердета. Лягат и стават по светло. Постелята им е рогозка и козяк, а завивка – през лятото черга, а през зимата – губер.

Вечер, след като затвори дюкяна, Стойчо се завръща в къщи и там, на двора, под кичестата круша с Ангелина си пият „ракийцата“. Те са весели и добродушни съпрузи. Стойчо свири на зурла, а Ангелина бие дайре и пее.

Стойчо е човек с богата душа, голям родолюбец и патриот, затова носи прозвището „Богатия“. Той пръв подарява една меджидия /20 гроша/ за основаването на читалище „Трудолюбие“ в Трявна и е един от основателите му. Участва и в читалищната и театрална самодейност.

Автор: Кънчо Пенчев  – първия директор на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Подбрал: Галина Иванова

На снимката: Стойчо Стойков – Богатия с жена си и двамата си сина