Месни заговезни

Горноросишки обичай

Месни заговезни

От ранна утрин мало и голямо се готви за посрещането на този празник. Жените замесвали  питка от най – бялото брашно. След това закачали на огъня черния бакър и докато курбанът къкри, а тестото втасва, се захващали да докажат майсторлъка си на вкусни сърми със зеле или от лозов лист.

Мъже, жени, внуци и правнуци вечерта отиват на опрощаване, на гости при най-старите от рода.

Най-възрастната баба разрязвала питката на равни части, та да има за всички. Кръстницата закичвала кума с цвете, младите целуват ръка на по-старите, искат им прошка за всичко лошо, което са сторили през годината. Казвали са: „Сладки пости, леки заговезни.“ Гостите идвали на групи. Всеки си имал своя къща, свое семейство, но те почитали корена си.

Трапезата била отрупана с чудни гозби, но най-напред започвали от курбана. Искрящо вино се леело от медника. Най-напред запявала бабата, след нея поемала снахата, синът, пеели се една от друга хубави горноросишки песни, които разказвали за любов, за лоши клетви и тъжна орисия.

Тази вечер имало радост и за децата. За тях била „Змийката“ – дълъг хляб, омесен като змийче. Щом децата го изядат, змиите по полето няма да ги хапят.

Веселието продължавало до късно. Всичко, сложено на трапезата, трябвало да се изяде, защото от следващия ден трябвало да се пости.

 

Разказала: Тота Корназова

Записала: Елена Райкова

НЧ „Васил Левски-1900“ с. Горна Росица, общ, Севлиево

Вашият коментар