150 години НЧ „П. Славейков 1871” Трявна 

Духовните основи на читалището са поставени в далечната 1847 г. Тогава тревненци създават своето културно средище  – книгохранителницата. За нея се отделя най-хубавата стая в Школото, която наричат „Общата стая”. Пръв тревненският търговец Никифор Даскалов донася за общо ползване подарените от вуйчо си Васил Априлов  115 тома книги.  Този дарителски жест е последван и от други тревненци. От новата съкровищница те черпят просвета и култура, четат новите газети, спорят по най-парливите въпроси. На 19.XII.1847 г. приемат закон за ползване на книжовното имущество, който гласи:

„Полага ся закон каквото щото се намирват в книгохранителницата на училището купени, или от друго място дошли, щото ще се напишат сяка поименно на тази кондика и нема никой власт да земи книга да я снема от стълбата надолу и да я занесе на къщата да чите…”.

Със съставянето на закона за ползване и списъка на книгите, Книгохранителницата става първата в България общодостъпна библиотека с читалня. Уставът и списъкът с книги са поместени на последната  страница на Кондиката на Тревненското взаимно училище.

Добрата организация на книгохранителницата и редът за ползване на книжното богатство я превръщат в център за духовно израстване на тревненци и първообраз на тревненското читалище.

На 11.XI. 1871 г. в дома на учителя Христо Даскалов местните родолюбци вземат решение да се основе читалище в Трявна.

Първите, които запалват искрата са Васил Левски и Ангел Кънчев. Идеята на двамата апостоли е посрещната с ентусиазъм и десет дни по-късно, на празника Въведение Богородично се свиква Учредително събрание и се открива подписка за набиране на членове. Сред първите са местните революционни дейци и бъдещи участници в Априлското въстание. Определена е комисия, която да изработи читалищния устав. В нея влизат Иван Славейков, Кънчо Кесаров, Илия Шиваров, Тотю Икономов и Христо Даскалов. На 6.XII. 1871 г. тревненци откриват своето читалище, което наричат „Трудолюбие“.  Уставът е изпратен на П. Р. Славейков в Цариград, който го отпечатва в печатницата на в. „Македония“ и изпраща в дар 500 екземпляра. На страниците на вестника (бр. 52 от 28.XII.1871 г.) се появява първото официално съобщение за новоучреденото читалище в Трявна.

На 1.I.1872 г. е избрано първото настоятелство с председател Иван Славейков. Така, узаконено със собствено ръководство, читалище „Трудолюбие” развива богата народополезна дейност. Според устава основните му цели били следните: да се старае да всее между жителите на Трявна и в околността любов към учението и напредъка; да разпространява учението и поддържа училищата в Трявна, както и по всичките колиби на тревненска нахия; да спомага за общополезни работи. Освен осъществяването на контрол върху училищното дело, читалищните дейци се занимавали и със закупуване на книги и всичко необходимо за училище на бедните деца, снабдяване с вестници, списания и „полезни за прочитане“ книги. Уреждали публични беседи, сказки и театрални представления. Само три години след образуването на читалището в Трявна, тревненци поставят на сцена пиесата „Многострадална Геновева“. „Една обширна стая откъм реката била преустроена в театрален салон със сцена. За столове били използвани дъски, положени върху газени сандъци. Цените на местата били: първо – 4 гроша, второ – 2 и трето – 60 пари. Салонът бил украсен и осветлен с 14 спермацетови свещи. Публиката сравнявала обстановката с „царски сарай“. В ролята на Геновева се превъплътил един тревненски младеж – Рачо Поптанков.” – пише Димо Казасов – краевед, роден в Трявна.

Активната дейност на читалището продължава до около 1876 г., а официално преустановява функциите си на 29 юни 1886 г., когато читалищното настоятелство предава на общината архива, книгите и покъщнината си. През периода 1888-1897 то се преражда в Обща библиотека „Познай себе си“, а след това в дружество „Братство“. Създава се и читалище „Развитие“ през 1894 г., което просъществува няколко месеца без особени прояви.

На 5 октомври 1897 г. е основано читалище „Напредък“, което почти не развива дейност.  Причината  е създаденото на 30 юли 1910 г.  Дружество за икономическо и културно издигане на града, което изземва функциите на читалището и просъществува близо 4 десетилетия. През тези години се поставя началото на музикалната самодейност, на духовата музика – 1924 г., голямо е многообразието на театралните форми. През този период от началото на века се създават традициите на един съвременен, богат по съдържание, разнообразен по изяви културен живот.  На 6 февруари 1944 г. е взето решение да се обединят Дружеството за културно и икономическо повдигане на Трявна и музикалното дружество „Гусла” в читалище „Напредък”. Следващите години отново са белязани от промени. През 1953 г. се поставя началото на литературния кръжок. А  през 1954 г. се създава Детската школа по изкуствата, носеща името на Янко Мустаков – тревненец, професионален музикант и основател на първия български хор в гр. Свищов. Година по-късно – 1955 е създаден танцов състав, който през 1957 г. се преименува в Ансамбъл за народни танци и песни – Трявна.

От 1950 до 1968 г. тревненското читалище носи името на Васил Коларов (ръководител на Българската комунистическа партия).

През 1971 г. е открит  новият читалищен дом „Пенчо Славейков“. Тук разгръщат дейността си Детската музикална школа и библиотеката, която има възможност да разположи фонда си на по-голяма площ и да обособи специализирани отдели.

Към момента НЧ „Пенчо Славейков 1871” е едно от водещите читалища в Община Трявна с многообразна  дейност.

• Читалищна библиотека с над 130 000 книги и печатни издания;
• Детска школа „Янко Мустаков”

– класове по пиано, акордеон, гъдулка, китара;

– народно пеене – групи и индивидуално;

– естрадно пеене – група.

• Камерен хор „Еуфоника” – създаден 1991 г. с цел възраждане пеенето на източноправославни песнопения;
• Театрална трупа;
• Танцов ансамбъл „Трявна”;
• Детски танцов състав;
• Школа по народни танци за възрастни.

 

Всички читалищни състави участват във фестивали и конкурси в страната и чужбина, инициатори са на голям брой културни събития, участват активно в културния календар на град Трявна.

Нека още 150 год. в Трявна да има читалищен дух, да се съхраняват националните ценности и традиции, още повече съмишленици – деца и възрастни, които да се занимават с любителско изкуство.

 

НЧ „П. Славейков 1871”  гр. Трявна, общ. Трявна

Стефка Тодорова – библиотекар