От спомените на Мария Богданова Иванова- жител на квартал  кв. Златари от 1957 г.

През есента на 1957 г. бях назначена в III- ОУ „Цанко Дюстабанов”, като начална учителка. Всички деца от квартала и околностите учеха там. Училището беше малко и уютно – две учебни стаи, една учителска стая и помещение пригодено за стол, където се хранеха децата. Един ден ме срещна директорката  Анка Станчева с предложението  да ми покаже  училището и читалището в село Златари, където същата година баща ми купи къща. Тогава  училището носеше името  „Св. Св. Кирил и Методий”, а читалището – „Просвета”. С голямо вълнение ми разказа за желанието на на златарци да имат читалище и как това се е случило през 1951 г. Със  строителството на тази сграда се заели мъже-строители, някой от които са майсторите Иван Екимов, Петър Койчев и Еким Драганов. Общи работници били хората от селото. През 1951 г. читалището  вече е било реалност. Библиотеката отваряла веднъж седмично под ръководството на Недко Иванов. Там се събирали младите хора и обсъждали  как да разнообразят живота на жителите.

Иван Екимов  бил много деен и начетен човек. Посвещавал всяка свободна минута в полза на селото и жителите. Ходил често в Общината,  предлагайки селото да стане квартал, за да стане част от  Общината. Така и се случило. По-късно – селата Златари, Стефановци, Бойката и Гачевци станали квартали. В тях първо се положил асфалт, защото тънели в кал при лошо време. После започнало изграждането на водопровод. До тогава всички носили вода от кладенците. Хората били  много доволни, особено  когато започнали да минава автобус през квартала.

Една вечер минавайки покрай читалището, се отбих и присъствах на репетиция на пиеса „ Вено войвода”. Беше много вълнуващо и този спомен ще живее завинаги в мен. Дешка Петрова и Вельо Минчев се запечатаха  в съзнанието ми като едни прекрасни хора, отдадени на актьорството.

В следващата пиеса ме включиха като суфльорка. После започнах да ходя като библиотекарка в читалището. Присъствах на всяка сбирка, забава, излети. Пиесите, които подготвяхме изнасяхме  не само в нашето читалище, а ходехме и в по далечни квартали, села и градове. Изявите ни се изпълваха с публика, беше прекрасно преживяване за всеки един от нас. Учениците, също подготвяха различни спектакли, които гледахме с интерес. Един от най прекрасните ни празници беше така наречаната          „ Лазарня”. Празнувахме го всяка година, съботата след Великден.

Изминаха години и по-късно читалището започна да погива. Библиотеката затвори. Хората отидоха да живеят в града, за по лесен живот. Училището остана с много малко деца и в един момент беше затворено. Настана мрак…….

През 2019 г. слънцето отново засвети в нашия квартал. Група ентусиасти предложиха да възобновят дейността на читалището – събраха се много хора и решиха да го регистрират  наново, под името „Просвета-1951-кв. Златари”.

От този момент започна да се пише новата история на нашето читалище. Първо започнаха да почистват площите около него- посадиха цветя, прекопаха градинките, изчистиха плочките. В края на 2020 г. започна и ремонта на сградата – стените бяха измазани и боядисани, цоклите се лакираха наново, подовете бяха боядисани, прозорците сменени, покрива поправен.  Когато наблюдавах всичко това, душата ми се изпълни със щастие, че тази добри хора са се заели с тази кауза. С носталгия си спомнях за онези прекрасни моменти, които сме имали там.

Един ден започнаха и забавите – в квартала се залепиха съобщения, че предстои мероприятие. Събраха се малки и големи да се забавляват. „Габровски гласчета” с ръководител Стефка Стоева изнесоха концерт, който и днес звучи в ушите ми. Беше прекрасно……

Нека най-доброто  тепърва предстои.

НЧ „Просвета-1951 – кв. Златари“, кв.Златари, общ. Габрово