Последното пътуване на Иван Вазов

Последното пътуване на Иван Вазов

Hародният поет Иван Вазов е известен с любовта си към българската природа и към пътешествията из страната. Неговото последно пътуване извън София се осъществява през август 1921 – само месец преди да напусне този свят.

Вазов избира да посети Средна Стара планина по покана на директора на мина Кръстец инж. Маринов. Но пътувайки за там с влака, разбира, че хотелът в Кръстец бил зает от горски чиновници и слиза на гара Плачковци, на около 14 км преди Кръстец. Никой не го посреща. Отсяда в хотел „Търговски”, близо до жп гарата. Собственикът на хотела бай Митю успява да му намери място, въпреки че е претъпкано с туристи.

На другия ден телефонира на директора на мина Кръстец инж. Маринов, който изпраща вагонетка, за да вземе писателя. Маринов, съпругата му и минния касиер поднасят букет и извинения за станалото недоразумение. Отправят се към коксовите пещи. Работниците провеждат кратък разговор с поета. Младият директор на каменовъглените рудници любезно кани Вазов в дома си, който се намирал на няколко километра от Плачковци, в местността Гръбчево. „Тоя дом с една весела архитектура, наумяващ европейска вила с всички изгоди за живота, е като един вълшебен дворец, издигнат от ръката на магесник сред тая усойна и зелена планина“, ще напише по-късно Вазов в пътеписа си „В пазвите на Балкана“.

По време на това пътуване, няколко пъти се среща с работниците от каменовъглените рудници. Води разговори. Те му разказват кога и как са чествали седемдесетата му годишнина. Един от тези миньори си спомня: „Вазов се смееше с просълзени очи, а когато се поуспокои, с умиление каза: „Благодаря Ви, добри хора! Сега наистина ще се чукнем за здраве, преди да напусна Гръбчево“.

По клоните на старите буки хората окичили книжни фенери. Запалили огньове. Опекли един тлъст овен. Та нали на гости е големият Иван Вазов.

Наред със срещите, веселбите и разходките, 71-годишният поет не забравил да пише на своята вдъхновителка: „Как е жалко, че Евгения Марс по своята гордост отказа да ме придружи, залюбила се в шума и праха, и горещината на София! А колко нови впечатления, колко жизнерадостни впечатления би изпитала!… Вчера заедно с една многочислена дружина, дами и мъже, направихме излет с влака до „Кръстец“ – най-високата точка на линията. Весел и радостен пикник сред гъстите гори. Шумни смехове и песни. Представи си: пяха и песента „О, аз съм англичанка“, станала популярна от твоята „Божана“.

Ето още един откъс от пътеписа „В пазвите на Балкана”: „Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-там прошарени с полянки и ливадки, балканският чист въздух пълни гърдите с хлад и озон…с това се обяснява настойчивостта на покойния Д.Петков, като министър, да мине линията през тоя балкан, в който образува прочутите „осморки” и открива за погледа най-възхитителните планински панорами…”.

“Който иска да види Стара планина като на длан пред себе си, нека пропътува по тая необикновено красива линия от Плачковци до Кръстец . /…./ Другаде у нас, та и в Европа, железниците минуват планините по речните долини : тук железницата върви по висините и по билото, та просторите, които обхваща погледът, са широки и феерично хубави ! След всеки минат тунел – нова панорама пред тебе – чуки, върхове, долове дълбоки, склонове разкошни, по които китни тъмнозелени гори и спретнати селца красиво се катерят. Боже, колко е хубаво ! Тоя витлообразен вървеж на железницата на картата се очертава с чудати осморки, сякаш пионерите на линията,  тласкани от прищевките на фантазията, са искали да зачудят със своето изкуство и творчески полет. Хубаво, хубаво ! “

Минавайки по тази железница, се срещат двама поети, които, макар и по различен начин, свързват съдбата си с нашия край. 21-годишният тогава Николай Марангозов е роден близо до Плачковци, по-късно той завършва архитектура, но продължава да пише, автор е на поемата „На повратки в село” и други поеми и стихотворения. Младият поет върви по теснолинейката и вижда по успоредната линия вагонетка, на един от чиито прозорци е Вазов. Студентът сваля меката си шапка и прави поклон. Отвръщат му с кимване домакините на поета Маринов и Стайков, а самият Вазов отлага гарсонетката си за поздрав. “Незабравим миг!“ – споделя Марангозов.

Вазов пръв въвежда в нашата литература природата като самостоятелен обект на изображение и посвещава  на нея голям дял в творческото си дело. Той я обича със здравата любов на човек, излязъл из нейните недра и запазил в кръвта си дълбока вътрешна връзка с нея.

На жп гарата в Плачковци е поставена паметна плоча с друг откъс от пътеписа на великия сопотчанин :

НЧ „Пробуда-1924”-гр. Плачковци  традиционно отбелязва годишнината от посещението на поета с Вазова вечер. Освен произведения на патриарха на българската литература представяме и творчеството на съвременни автори, свързани с нашия край.  Съвместно с нашите  приятели  от   Театрална   студия „Ведна” – София правим драматизации по Вазов, които по въздействащ начин представят непреходното богатство на нашата нация – литература, в която живее и диша България.

С особено вълнение споделяме тези спомени с вас сега, когато сме в навечерието на стогодишнината от смъртта на Иван Вазов. Колосът, който остава в сърцата на българите от всички поколения.

 

НЧ „Пробуда -1924“ гр. Плачковци, общ. Габрово

Вашият коментар