150 ГОДИНИ ЧИТАЛИЩЕ В СЕВЛИЕВО

„… В златните есенни дни на 1870г. един млад, добре облечен българин, пристигнал в Севлиево. Той бил първият български лекар в града. Изпълнен с гореща обич към поробеното отечество, доктор Стойчо Христов се завърнал в родния си град не само да облекчава физическите страдания на своите съграждани и да укрепва тяхното здраве със своите медицински познания, получени в Букурещкото медицинско училище, но и да укрепва и заздравява техния родолюбив и революционен български дух. Почитател на Раковски и на прочутите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, другар на Христо Ботев и Васил Левски, като се завърнал в Севлиево, той веднага изпълнил съвета на великия Апостол на свободата и създал в родния си град едно ново културно и революционно огнище – севлиевското читалище „Росица”. Събрал около себе си будната и родолюбива севлиевска младеж, той поставил заедно с тях основите на една нова и важна обществена институция – читалището…”

                                     Сборник „Сто години читалище „Росица-Развитие”1870 – 1970”

Началото на читалищното дело в Севлиево е положено през 1870 г. от будната севлиевска интелигенция, начело с лекаря Стойчо Христов – съмишленик на Левски и Ботев. Първоначално читалището приема името „Росица”. Още в предосвобожденския период то се превръща в любимо културно-просветно дружество и в легална организация, прикриваща революционната дейност на севлиевци срещу османските власти. Създава се библиотека, подпомага се училището с привличане на способни учители, поставя се началото на театралното дело в града, на неделната просвета, на местната журналистика и т.н.

След Освобождението до 1944 г., вече под името „Развитие”, осъществява широка културно-просветна дейност сред населението. С много трудности в рамките на едно десетилетие е построена читалищна сграда: на 27 декември 1914 г. салона е открит с изнасянето на вечеринка; на 31 октомври 1920 г. в новата сграда е настанена и  читалищната библиотека. На 27 август 1927 г. излиза първият брой на читалищния вестник „Развитие”, издаван до началото на 1946 г. Програмата му предвижда: „Обективно и независимо да изразява и преценява културните и стопански прояви в града и околията” … „Да направи д-во „Развитие” център на целокупния духовен живот, на всички стремления и надежди на севлиевци, да бъде народна трибуна на истина, право, морал и родолюбие …” Вестникът привлича за сътрудници такива авторитетни учени и интелектуалци като проф. Асен Златаров, проф. Александър Балан, професорите Гочо и Иван Москови, писателите Младен Исаев, Орлин Василев, Кирил Христов, Николай Лилиев, Никола Ракитин и др. Въпреки политическия натиск и опитите за посегателства на читалищната автономия, читалище „Развитие” запазва демократичните традиции и революционната идеология, наследени от Възраждането. Сказките, забавите, театралните представления на самодейния театър, концертите и особено прожекциите на филми се посещават масово от гражданите.

Сериозен удар за читалището е избухналият на 16 март 1929 г. стихиен пожар, който нанася големи щети на сградата, унищожава половината от библиотечното богатство и много инвентар. При пълна мобилизация на читалищните деятели и гражданството сградата става готова за използване и на 31 декември същата година е открита за радост на севлиевци. Чрез постъпления от киното и вестника, от вечеринки и забави, от доброволни помощи и други, задълженията са изплатени едва към края на 1947 г.

След политическите промени на 9 септември 1944 г. читалище „Развитие” разгръща пропагандна и художествена дейност. Още от първите години се създава лекторска група за пропагандирането и популяризирането на социалистическите идеи. Засилва се много библиотечната работа: към 1945 г. книжовното богатство наброява 12 000 тома, през 1971 г. читателите вече са 5277, а книжния фонд – 65 080 тома. Организира се мрежа от подвижни библиотеки в предприятия и учреждения, откриват се филиали в кварталите. Устройват се читалищни конференции, срещи с писатели, обсъждане на книги и др. През 1954 г. читалищната библиотека става методически център на библиотеките в Севлиевска околия. Художествената самодейност се изразява във формирането на редица художествени колективи, първият от които е самодейният театрален състав. Всяка година той изнася по няколко пиеси. Последователно се създават смесен хор, битов ансамбъл, танцов състав и камерен оркестър.

През 1950 г. по инициатива на тогавашния председател на читалището Христо Михов, се открива Детска музикална школа (ДМШ). От нея излизат добре подготвени ученици за средните музикални училища и консерваторията, в последствие – известни музиканти. Същата година се изгражда кръжок по изобразително изкуство с ръководител художника Георги Тютюнков. Млади почитатели на изящното слово полагат основите на литературен кръжок при читалището през 1951 г., първоначално под името „М. Горки”, а след ранната смърт на Пеньо Пенев се приема неговото име. От 1963 г. започва да функционира естрадно – сатиричен състав. Група почитатели на фотографията и киното поставят през 1965 г. началото на кино-фото клуб от 35 души.

За голямата си културно-просветна дейност на 24 май 1960 г. читалището е удостоено с високото отличие „Образцово народно читалище”.

Политическите промени в обществото водят до известни трансформации в наименованието на Севлиевското читалище. От 1944 до 1953 г. то се нарича Народно читалище „Развитие”, през периода 26 януари 1953 – май 1960 г. – Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров”, през май 1960 – 7 декември 1962 г. – Образцово народно читалище „Никола Йонков Вапцаров” и Образцово народно читалище „Развитие” от 1962 до 1997 г. За втори път в историята на читалището сградата му пострадва от пожар през месец февруари 1961 г. Изгарят киносалонът, таваните на западното и източните крила на сградата и 4000 тома от библиотеката. С доста усилия през лятото на 1966 г. сградата е възстановена напълно.

През 1970 г. читалището отпразнува тържествено своята стогодишнина. С Указ №737 от 8 май на Президиума на Народното събрание Образцово народно читалище „Развитие” е наградено с орден „Кирил и Методий” – първа степен, по случай 100-годишнината от основаването му и за неговата дългогодишна културно-просветна и народополезна дейност. Във връзка с юбилея е подготвен и отпечатан втори том от поредицата „Севлиево и Севлиевският край”, под заглавието „Сто години читалище „Росица” – „Развитие” 1870-1970”. Изданието съдържа интересни статии за историята и разностранната дейност на севлиевското читалище до 1970 г.

Всеки град има своите символи – събития, белязали развитието му; места,  паметни за жителите; личности, оставили незаличими дела и послания за бъдещето. Има и такива институции, с право наречени общественополезни. Днес в Народно читалище „Развитие-1870” повече от 400 деца и младежи се приобщават към българските традиции в танцовия и музикален фолклор, изучават класическа и съвременна музика, балетно и театрално изкуство, рисуват и моделират. Читалището им дава възможност да излязат за първи път на голямата сцена, да спечелят  първите си награди и така да разберат, че за всяко положено усилие и всеки труд получават признание и оценка. Нашите преподаватели и художествени ръководители не само ги учат да ценят, разбират и сами да създават изкуство, но и да са дисциплинирани, отговорни и нещо много важно – да работят в колектив, без да губят своята индивидуалност. А това са неща, необходими за целия им по-нататъшен път.

Читалището  е  притегателен център както за учащите се, така и за всички, които имат желание да се изявят не само в своята професия, а да надграждат и в личностното си развитие. Всеки, който усеща необходимост да се научи нещо повече, да обменя идеи и виждания за фотографията, посещава нашия фото клуб „Севлиево”;  хората, които искат да се занимават, макар и любителски с театър, са в куклено-театралния и драматичните ни състави; тези, които притежават музикален талант, са се присъединили към изпълнителите от вокалната ни група „Хармония” и фолклорната ни формация „Веселина”; курсовете към фолклорен ансамбъл „Развитие” дават на желаещите  възможност за разучаване на български хора;  литературният ни кабинет „Пеньо Пенев” обединява пишещи любители на словото; преминалите обучението си в школата за народни танци имат възможност за многобройни изяви в редиците на детския ансамбъл „Развитие”, а най-добрите се включват в основния ни фолклорен ансамбъл „Развитие”.

Читалищното кино „21 век” е търсено и посещавано, не само защото представя ново излизащите филми едновременно със световните им премиери, но и защото в повечето дни на годината е почти единствената алтернатива на севлиевци за осмисляне на свободното време не само през седмицата, но и през всички почивни и празнични дни.

По повод 150-годишнина от основаването на читалище „Развитие-1870” официално бе открита мемориална плоча в чест на д-р Стойчо Христов – инициатор, основател и пръв председател на читалище „Росица” от 1870 до 1873 г., Гочо Драгошинов – председателствал до 1875 г. и великия Стефан Пешев – пламенен патриот и революционер, създател на Севлиевския революционен комитет, председател на просветно-културното и революционно огнище до обесването му от турските власти на Площада на 25 юни 1876 г. Идеята за поставянето на плочата е на художествения ръководител на театралните състави на читалището – режисьорът Никола Узунов. Проектът и изработката са дело на известния скулптор Адриан Новаков, а средствата са дарени от д-р Любомир Узунов.

150-годишният юбилей на читалище „Развитие-1870” бе повод да се утвърди и обществено-културната и научна дейност, като се проучи и осветли времето за последния половин век – 1970-2020 г. Идеята за написването на история на читалището е на Данаил Лалев – председател на читалищното настоятелство от 2009 до 2019 г. и е подкрепена от настоящото ръководство на читалището в лицето на Емилиян Маринов. Автор на книгата от над 300 страници е историкът Петко Недялков, редактор е Галя Христова – дългогодишен секретар на културната институция. Печатът е дело на печатница „М-Прес”, а финансовата подкрепа е на „Идеал Стандарт – Видима” АД. Читалищната история се проследява в два раздела: последните двадесет години от социалистическото развитие на България (1970-1989) и първите тридесет години от прехода към демокрация. Сборникът предлага още информация за заслужилите читалищни дейци и оригинални материали от местната преса за успехите на самодейните състави. Богат снимков материал онагледява най-важните моменти от живота на читалище „Развитие-1870” като образователно и културно средище на Севлиево и Севлиевската община.

„Не се гаси туй, що не гасне!“, пише Вазов в своето безсмъртно стихотворение. От основаването си преди 150 години, през далечната 1870 г., та чак до наши дни народно читалище „Развитие-1870“ изпълнява своята мисия. То е един от духовните символи на Севлиево и стожер на българщината. Съвременен будител и пазител на българския национален дух, култура, традиции и ценности. Народно читалище „Развитие-1870” е символ, светиня, дух и светлина. С жар читалище „Развитие-1870” продължава мисията си да образова, да дава поле за изява на талантите на Севлиево, да бъде фактор в културния живот на града!

Десислава Димитрова