„Да се хванем за зеленко“

„Да се хванем за зеленко“

В търсене на нещо ново, но и традиционно, което да увлече и обедини всички съкварталци и членове на НЧ „Искра -1954“ в кв. Лютаци, Габрово, се реализира преди няколко години идеята „Да се хванем за зеленко“, заедно с РЕКИЦ-Читалища Габрово.

Лютачени, наследници на родолюбиви, храбри и иновативни българи като основателят на военноморската база „Атия“ – Игнат Гишин, като една от първите българки – летец Теофана Крил и редица други, търсят предизвикателства и нови хоризонти и действат. Наследници на будители, то и те самите са такива. Затова не е чудно, че стават инициатори на зелена идея, наситена със символика, сила и желание за обединение на тяхната малка общност.

Зеленият цвят е надежда, радост, пробуждане, но и гняв и ярост. Такъв е и манталитетът на жителите на квартал Лютаци – лют, стипчив, но и учтив, полезен, с мисъл за родното и общото. Тръгвайки от тези определения, ръководството на читалището  достига до идеята да открие свой символ, който да представя хем квартала/почти всички врати и огради са боядисани в зелено/, хем хората. Символът трябва да може да се използва, да е полезен, да е модерен, но и не съвсем. В търсенето се поражда идеята за празник на „зеленкото“. Но кое е „зеленкото“?. Зелени са листата на дърветата, зелени са храстите, зелени са повечето билки и подправки, зелени са копривата, лапада, спанака и т.н., т.е. почти всяко зелено нещо е полезно и прекрасно.

Ето го търсеното, модерно-традиционно, което да обедини читалищните дейци, да стане тяхна запазена марка и празник.

Но сега предстои трудната задача – как зеленкото да придобие завършен вид и да се превърне във фестивал на пробуждането, на началото и на радостта?

С тази задача се захваща ръководството на читалището заедно с РЕКИЦ-Читалища Габрово..

Избират зеленото – копривата. Избират един пролетен ден, около който да изградят празника си. Правят регламент за кулинарен конкурс и автентична рецепта за „зеленко“, призовавайки бъдещите участници да разровят старите си тефтери и да намерят тази, която е най-вкусна.

Подготвят читалищната зала да посрещне желаещите и като публика и като участници.

Идва уреченият ден.

Майсторите кулинари от НЧ „Искра 1954“ пристигат с прекрасни и дъхави гозби, чийто аромат изпълва със слюнка устите на присъстващите. Нареждат ги върху маси покрити с покривки на каре в зелен цвят и тръпнат в очакване на резултата от конкурса. Носят и рецепти със себе си. Тази, която спечели най-много гласове ще бъде направена на следващия празник.

Шумно е. Весело е. Атмосферата е приятна, но и леко напрегната.

Жури в състав председателят, секретарят на читалището и най-възрастните мъж и жена от присъстващите членове, предстои да вкусят и оценят кулинарните зелени изкушения. Ще се връчат награди  в няколко категории – Ястия, Печива и Солени изкушения.

Гостите, предварително са призовани да имат зелен акцент в облеклото, което придава допълнителен нюанс към празника „Да се хванем за зеленко“.

Журито връчва своите награди. Всички са доволни и щастливи. „Зеленкото“ събира и обединява. Както предците им като пукнела пролетта и излизали в гората, за да се борят срещу османските завоеватели и извеждали стадата си, така и модерно-консервативните лютачени излизат, обединяват се и се „хващат за зеленко“. Духът на будителите и сътворителите е жив, но леко променен. Днес трябва да се събудим ние! Да сме по-активни, да сме емпатични и да мислим, че добруването е общо дело. Това го правят в НЧ „Искра 1954“ и празникът, който организират е символ на това, че трябва да бъдем заедно, обединени от обща идея и от обща сила.

„Зеленкото“, копривата в частност е основна храна на българите в този квартал през пролетните месеци. Но копривата освен като храна, то тя е и полезно растение, което има кръвоспиращо, противоревматично, диуретично и противовъзпалително действие. Влияе благотворно и върху нивата на кръвната захар и върху обмяната на веществата. Така влияе и празникът върху душите на лютачени и членовете на читалището. Радостта, веселбата, общността ти дават сили да продължиш да живеш и да оцеляваш, въпреки всички проблеми и болести. Подкрепата и съпричастността са важни, особено днес в ситуацията на пандемия и страх.

Какви по-големи будители ни трябват от нас самите?!. Никакви?! В нас се крият отговорите на живота.

Читалище „Искра 1954“ прави точно това. Мисли за добруването и пребъдването на своите дейци и техните идеи. А празникът им „Да се хванем за зеленко“ ще го има, ще съществува и ще отваря сърцата и душите на местните за ближния, за събирането и за обединението!

Народно читалище „Искра – 1954“, кв. Лютаци, общ. Габрово

Вашият коментар