Казвам се Денка Фучеджиева. Откакто се помня съм все самодейка. Пеех и танцувах.

Само 8 години се занимавах професионално с музика в Държавния ансамбъл „Габрово” с ръководител Радко Цвятков. Ансамбълът отдавна беше закрит. Липсваше ми задружния живот. Липсваха ми песните, концертите и публиката.

През 2002 година по идея на Иван Стоянов, Тотка Полякова, Стилян Стилянов и много други интелектуалци беше основано и открито официално читалище „Габрово”, в което намериха място отхвърлени и затворени танцови и певчески състави.

През 2007 Валентина Маринова – хореограф на Ансамбъл „Сивек” ни предложи на нас певиците да се съберем и пеем на самодейни начала. Ние само това чакахме. Бяхме 10 жени с ръководител Донка Иванова. Нарекохме групата си „Габровски гласове”. Успяхме да възстановим много песни от репертоара си. Те още звучаха в главите ни.

Днес нашия състав се захранва от певците на нашата колежка от ансамбъла Стефка Стоева, наречен „Габровски гласчета”. Така се осъществява една приемственост, прелива обичта и преклонението пред българската народна песен.

Започнаха концертите ни – самостоятелни и съвместни с други състави на читалището. Благодарение на него ми се възвърна мерак, желанието да се занимавам с музика, да ходя на фестивали и концерти, да се вълнувам от магията на сцената, от положителните емоции, които идват от публиката.

Вече трудно изкачвам стълбите на Дома на културата, но пак ми е приятно да вляза вътре, да се срещна с познати и приятели. Благодарение на ръководството, ни предоставиха зала за репетиции на първия етаж.

Имаме много моменти когато много самодейци сме заедно. Ръководството ни организира общи концерти, чествания на дългогодишни изпълнители, тържества и празници.

Над 17 състава има в читалището – от 4 годишни деца до 85 годишни баби. Всички се радваме едни на други, когато се срещнем.

Благодаря, че ви има. Благодаря, че разнообразявате ежедневието ми. Аз съм на 74 години и имам нужда от това.

В момента сме в пандемия. Не ходим на репетиции и концерти.

От време на време се чуваме по телефона, за да проверим дали сме добре.

Очаквам деня когато ще се съберем отново.

Дай боже да сме живи и здрави!

 

НЧ „габрово-2002“, гр, Габрово, общ. Габрово