Позабравените игри от миналото в с. Харачерите

Записани от Павлинка Петрова – НЧ „Зора -1929“, с. Харачерите

Интересно и забавно е да записваш спомените от детството на възрастните хора. Те с носталгия и усмивка споделиха игрите, които са играли като пастирчета и ратайчета/слугини в други семейства. Животът им не е бил лесен, но е запълнен с истории и много мили спомени.

Най – възрастният от нашето село Нистор Василев Митев на 91 г. описа 2 от игрите, които са играли по селските пасища, където е пасял кравите заедно с другите пастирчета.

1. „Дупички“ – Издълбават се дупки в пръста . Всяко дете трябва да хвърля камъче в дупката си. Който хвърли 5 камъчета и напълни дупката си, печели.

Вариант – хвърля се в дупката на друго дете. Първият, който запълни дупката на противника печели играта.

Победеният пее или рецитира стихотворение

2. „Пъпец“ – Забива се пръчка в земята. Всяко дете хвърля пръчка по забитата в земята. Печели този, който събори пръчката. Победителят не ходи да завръща говедата.

 

3. „Калабинка“ записана от Георги Келев на 78 г.  – Децата са наклякали и огъват пръчка, пускат я, на когото пръчката отлети най – далеч е победител. Победеният ходи за вода и завръща стадото.

 

4. „Чилик“ записана от Георги Митев на 88 г. – Всяко дете държи къса пръчка по сигнал я хвърля, а другото дете трябва да я удари. Печели този който е ударил пръчката 5 пъти.

 

5. „На стражари и апаши“ записана от Николай Илиев на 63 г. – Децата се разделят на 2 отбора – стражари и апаши и 1 глашатай. Игрището е разделено по средата с черта. Застават от двете страни на чертата. При сигнал „Апаши“ децата от отбор „апаши“ започват да гонят и пленяват „стражарите“ и обратно. Победител е този отбор, който е пленил противника.

 

6. „Ножче“ записано от Стойна Митева на 83 г. – На земята се начертава кръг и според броя на участниците са разделя на толкова триъгълника с имената на децата. С броилка се определя реда на участието на децата. Всеки хвърля ножчето, което трябва да се забие в избраният от него триъгълник, ако ножчето се забие той заграбва част от територията на този участник. Победител е този, който е заграбил цялата територия от триъгълника.

 

7. „Футбол“ с парцалена топка и „Прескочи кобила“ записани от Петър Марков на 79 г. – Това са едни от любимите игри на всички момчета в края на деня, или по време на празници.

„Прескочи кобила“  – Момчет.ата са подредени един зад друг, застанали на 4 „крака“ и едно дете ги прескача, като застава най – отпред, а последния започва да прескача останалите деца, така докато имат интерес. В тази игра много рядко са допускани момичета.

 

8. „Състезание с охлюви“ записана от Тота Илиева на 83 г., която е била дадена за слугиня на 5 г в съседното село Бочуковци – Събират се охлюви и се слагат на листа от дърветата. Детето, на когото охлюва първи изпълзи от листото, е победител.

 

9. „На семейство“ записана от Тота Илиева  – Момичетата са изкъсвали от цветя дрехи за своите кукли направени от кал/глина. За официални дрехи са използвали цветовете на шипката, глог, рози. За всекидневни рокли са изкъсвали листа от дъб, черница, бук …..

 

10. „ Дама“ – любима игра на момичетата и момчетата по време на междучасията в училище. Играла се е както сега с камъче и нарисувано човече от геометрични фигури – квадрати и триъгълници и вписаните в тях цифри на числата от 1 до 10.

 

11. „Тунел“ записана от Павлинка Петрова на 64 г. – Децата са наредени по двойки с вдигнати ръце правейки тунел. Едно Момче/Момиче минава през тунела, ако избере дете от същия пол в тунела по двойки получава потупвания по гърба, ако избере от другия пол – всички ръкопляскат. Може да се играе дълго време.

 

12. „Бели пеперудки“ записана от Снежана Цонева на 59 г. – Децата са подредени в кръг. Две деца са в кръга и се пее „ Бели пеперудки, къде отлетяхте? Дойде ли ви краят изберете дружки! Аз избирам първата, ти избираш втората“ Тези деца си избират другарчета/пеперудки и се започва пак да се пее, до като всички деца се изберат.

 

13. „Отивам на екскурзия“ записана от Павлинка Петрова – Децата са наредени в кръг. Всички пеят „Отивам на екскурзия до ……………., далече е от Харачерите, ела и ти /избира се детето, до което си спрял/ така се пее докато се вземат всички деца. И се започва обратното пее „ Отивам на екскурзия до …….., близо е до Харачери, върни се ти / връща се последното, или първото избрано дете/ така се пее докато децата се върнат в първоначален вид.

 

14. „Гърненца“ – играе се по двойки в кръг и едно дете за купувач. Едното дете е клекнало за гърненце, а другото право в ролята на баба/дядо. Детето купувач минава пред всяка двойка хваща правото дете за ръка и пита: „Бабо/дядо, продаваш ли си гърненцето? Отговорът от бабата/дядото е „Продавам го, залагам го, но на теб няма да го дам!“ Двете деца бягат един срещу друг. Печели този, който първи стигне „гърнето“. Играта продължава дълго време.

 

15. „На градове/държави“ записана от Диляна Петрова на 43 г. – Начертава се кръг, който се разделя на триъгълници, според броя на децата. Всяко дете си избира град от България/държава и го пише в триъгълника си и застава в него. В центъра на кръга има дете, което казва: „Да бие, да бие ………./назовава се градът/. Детето, чийто град/държава е назован започва да гони останалите деца. Хванато детето изгаря от играта и градът/държавата му се зачертава. Победител е този, който последен остане със своя град.

 

Вариант – Децата са извън кръга на определено от тях място. Детето от средата пита едно от децата – „Ти, коя държава избираш? На колко и какви крачки/ великански, заешки, мравешки/ ще я превземеш? Избраното дете казва, ако не успее се връща в началото.

 

16. „Жмичка“ – игра, която се играе и днес от всички деца – големи и малки. Започва се с броилка, която определя, детето, което ще жуми, а останалите трябва де се скрият. Последният открит и „заплют“ на мястото, където е жумяло детето е следващият, който жуми.

 

17. „Царю, честити…..“ записана от Магда Маркова на 80 г. – 1 дете се избира за цар, а другите са слуги в царският двор. Слугите си избират какво ще представят на царя – /работа свързана с полето, дома …. – копаят, жънат, шият ……./, а царят трябва да познае какво правят. Думите са: Царю честити, добър ден! Ние бяхме в тъмната стаичка там правехме това:/ показват с ръце, крака действието, което правят/. Ако царят познае, започва да ги гони, хванатият слуга изгаря.

 

18. „Ораторе, бураторе – записана от Николай Петров на 36 г.  Избира се един оратор, който е седнал със завързани очи и едно дете което задава въпросите. Всички останали деца са наредени в кръг около него оратора. Детето, което пита – върти с пръст кръг по гърба на оратора и задава въпрос към оратора – „Ораторе, бураторе, кажи какъв да бъде тоз? / като показва едно от децата/. Ораторът назовава животно, предмет …. След като са назовани всички деца, се развързват очите на оратора и го питат “Кого избираш? като се изброяват назованите животни, предмети….Избраният става оратор. Отначало се играе се с малък брой деца, за да може да се запомнят лесно названията и постепенно се увеличава броя.

 

19. „Отваряй, Гальо порти“ – записана от Силвия Събева на 21 г. – Избират се 2 – ма капитани, които си избират дума на предмет, животно без другите деца да знаят, кой какво си е избрал. Двамата капитани правят тунел с ръцете си, а останалите деца преминават под него като пеят: „Отваряй Гальо порти, отваряй, че ще да мине Гальо турска войска. Отворете, затворете, само един оставете. Лъжичка, паничка, бурканче и хоп – капанче“. Детето, което е останало в капанчето се дърпа настрана и се пита, кое название избира от двамата капитани. След като избере названието застава зад капитана, на когото е това название. Така се минава докато минат всички деца и се образуват два отбора. На земята се чертае черта и отборите застават един срещу друг, като капитаните се хващат за ръце и всеки тегли. Печели този отбор, който е преминал чертата в другия отбор.

 

20. „Мечо, мечо бум“ – записана от Даниел Георгиев на 44 г. – Играе се от неопределен брой деца. Избира се едно дете, чрез броилка за Мечо, което застава с гръб към останалите деца на определено разстояние. Всички деца се стремят да докоснат Мечо. Избраният Мечо определя с какви крачки/заешки, великански, мравешки/ ще се движат децата към него, при думите „Мечо, мечо, бум“ се обръща, ако някое дете се движи, Мечо го връща в началото на играта. Детето, което първо е докоснало Мечо застава на неговото място.

 

21.„Капитане, капитане какво е морето?“ – записана от Юлияна Колева на 37г. Децата    избират капитан, който е със завързани очи. Останалите го питат: „Капитане, капитане, какво е морето?“. При отговор „бурно“ – децата викат и бягат около него, при отговор „спокойно“ – децата тихо бягат около него, при отговор „замръзнало“ – всички остават на мястото си. Капитанът трябва да хване едно дете като го опипва  да го познае. При правилен отговор детето става капитан.

 

Най – вълнуващо и незабравимо ще си остане времето, когато почти всички на село имаха животни. През почивните дни, ние ходехме да помагаме на родителите си. От всички къщи изкарвахме заедно животните и отивахме на една голяма поляна. Докато животните пасяха, ние – баби, дядовци, майки, татковци, деца, внуци и правнуци играехме заедно ……. „Гърненца“, „Отваряй, Гальо порти“, „Стражари и апаши“ „Сляпа баба“, „Пиян морков“ ……. Отдавна ….. много отдавна ….. хубаво … прекрасно ……и незабравимо…/споделено от Диляна Петрова, Павлина Колева, Снежана Цонева, Силвия Събева …/

 

Много вълнуващо беше как всеки един от разказващите, емоционално съпреживяваше играта, показваше движенията и усмивката не слизаше от лицето му. Всички заедно се стремяха да пресъздадат всяка една игра, къде със сълзи от смях, къде с падане, с носталгия ……Спомените се нижеха като броеница, разказваха за състезанията, кой ще направи най – шареният кривак, кой ще пребори най – силния играч, надиграването и наддумването по празници и седенки. …….. Спомени, за отминалите дни и съжаление, че сега децата нямат никаква представа за техния наситен от работа, смях и игри ден.

За тях – съвременните деца са лишени от безгрижно детство, лишени са от веселите съвместни игри и задушевни разговори, говорят и играят с телефоните си,  залисани са от новите съвременни технологии ……. Но въпреки всичко, те Вярват, че всички тези игри от тяхното детство някой ден ще се играят от тях – техните правнуци!

Благодарим за сълзите от смях, за начина, по който показвахме играта, за незабравимите спомени, за съпреживяванията и емоцията, която имаше на лицата ни.