Будителите от нашия край, които не трябва да забравяме

 

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да- един от най-значимите символи на с. Ловнидол е

 

23.04.1909 – 14.04.1998

Роден на 23 април 1909 г. в с. Ловнидол, Габровско в средно чиновническо семейство. Средно образование завършва в Софийската семинария през 1929 г.

Полувисше образование – в учителския институт Шумен през 1931 г.

От 1931 г. е редовен прогимназиален учител в с. Върбица, Шуменско.

От следващата 1932 година постъпва учител в родното си село Ловнидол.

Още като ученик се ориентира към прогресивно работническо движение, за което е преследван от властта. Участва дейно в Соболевата акция и от март 1941 г. е интерниран в Трън. От есента на 1941 година се връща в Ловнидол и е назначен за Директор на основното училище в с. Ловнидол «Св.св. Кирил и Методий».  Като учител и директор Георги Гализов остава до пенсионирането си в с. Ловнидол.

 

След 9 септ. 1944 г, влага всичките си сили, воля, амбиции и умения за социалистическото преустройство на образователната система, за тясно обвързване на учението с живота.

 

Чрез различни просветни форми издига ролята на учителят и създава образцово  училище. С указ №206 от 21.05.1957 година Основното училище в село Ловнидол е наградено с Орден «Кирил и Методий» II степен за дългогодишна просветна дейност и добра учебно възпитателна работа.

Полага много старание за ликвидиране на неграмотността сред населението.

През 1960 и 1965  год. Георги Гализов като директор на ОУ «Кирил и Методий» получава Грамоти за много добра работа през Третия и Четвъртия републикански преглед за създаване условия за по- бързо изпълнение на Закона за по- тясна връзка на училището с живота, за значително подобряване на учебно възпитателната работа и медико- санитарното състояние на учебните заведения.

 

По този повод всички ученици с възхищение разказват каква е била организацията в училището. В коридора всеки ученик е имал шкафче за връхните дрехи, в него е събувал и обувките си и е влизал в училището по чехли. Та как иначе би могло да се поддържа чистотата в тогавашното село, където по калдъръмените улици всеки ден са минавали стадата с крави, биволици, овце и кози. Калта е била често срещано явление, там, където е нямало настилка от камъни.

 

Прекрасно подредените и оборудвани класни стаи и кабинети са били познати още тогава в училището.

В училището са оборудвани кабинети по физика, химия, история, география,библиотека с повече от 1000 книги, физкултурен салон, салон за провеждане на тържества и театрални представления.

Били са изградени принципът на самоуправление и ученически контрол.

На територията на училището е оборудвана метрологична площадка, където учениците по график сами са измервали температура, влажност, скорост на вятъра.

1960 год. Николинка Маринова записва измерените климатични показатели.

Към училището са изградени работилници- стругарска и дърводелска, в спомагателна сграда към училището учениците сами са отглеждали зайци, кокошки, прасе, имало и даже няколко овце.

Територията на училището е терасирана, направени са баскетболно и футболно игрища, басеин.

Централната алея към училището е с внушителна арка, която казва «Добре дошли» на всички ученици.

На територията на училището е направена релефна карта на България, където са се провеждали практически занимания по география на България.

В двора на училището е засадена овощна градина.

На обмяна на опит тук са идвали учители от цяла България. Георги Гализов е канен в много училища да изнася беседи на тема «Ученическо самоуправление» и пр.

За тези достижения и за още много факти, Георги Николов Гализов през 1965 година получава званието ЗАСЛУЖИЛ УЧИТЕЛ.

Положителният му педагогически опит е изучаван и разпространяван в училищата в страната.

 

През целия си живот Георги Николов Гализов развива широка обществена дейност. Повече от 10 години оглавява местното Читалище «Зора» и привлича към него будната прогресивна младеж.

За активната си работа като Председател на Читалището получава:

– Грамота и бронзова значка от от Върховния читалищен съюз за проявена народополезна читалищна дейност 24 ма1 1950 г.;

– Грамота и златна значка от Върховния читалищен съвет – отличие за читалищна дейност.

 

Почти толкова години е и председател на Всестранната кооперация, към която създава младежка кооперативна група, за легална форма на работата на РМС.

Работи и като член на управителния съвет на РКС „Подем” Севлиево.

 

Успоредно с изпълняването на служебните си задължения той активно участва и в цялостния обществено-политически живот на родното си село Ловнидол.

Като дългогодишен ОФ и читалищен деятел, като председател на селсъвета, Основател на Българо-съветското дружество, учредител на местното ТКЗС, общински съветник, съдебен заседател и пр., Гализов навсякъде с чест се справя с поставените му задачи.

Заедно с учителството и ръководството на смесената прогимназия той се занимава и с обществена дейност. Откриването на всяко събитие в селото е съпроводена с негова реч. В речите си той обхваща историческото минало на селото, героите от четата на Христо Ботев и Шипченската епопея.

Значително място в библиографията му заемат и краеведските му занимания, свързани с проучвания на историческото развитие на родното му село.

Георги Гализов посвещава целия си живот на изучаването на историята на селото, и на неговите родове. Той написва на пишеща машина 10 тома история на селото, които и до днес не са издадени.

През 1986 година Георги Гализов завършва втората (допълнена) история на с. Ловнидол, напечатана на пишеща машина и съдържаща 403 страници. През 1987 година се събира комисия от специалисти, които разглеждат историята и я одобряват за печат.

Настъпващите промени в обществото, новата демокрация и икономическите проблеми на България изтикват на заден план отпечатването на историята.

Георги Гализов умира в гр. Севлиево на 14.04.1998, така и не дочакал да види на бял свят своето най- скъпо дете- Историята на село Ловнидол

 

Венка Митева Петрова – председател

НЧ „Зора -1908“, с. Ловнидол, общ. Севлиево