Месец май, с особено уважение в  село Керека

 

Както вече стана известно,  на 11 май  2019 г. село Керека чества 400 години от възникването си. През тези години селото постепенно  укрепва и се развива, следва  обществените, политическите и културни събития, успешно се е вписва в тях. Свидетелство за това са съществуващите в центъра на селото два паметника, свързани с две известни исторически майски събития, развили се преди много години – честването на годишнини от делото на светите братя Кирил и Методий и на паметните събития в Дряновския манастир в 1876 г.

Особено ценен и интересен е  паметникът – възпоменателна плоча,  на Св. Св. Кирил и Методий. Счита се, че той е първият паметник в България, посветен на  събитието – 1000 годишнината от смъртта на тези първоучители.

Идеята за поставянето му е на местното читалище и неговите дейци – учителят Дончо Момчев, свещениците Димитър Лафчиев, Рачо Цочев и други. Камъкът е обработен от местни майстори, като издълбаният в него надпис гласи: „Въ памятъ юбилея на 6 ^тий Априлъ 1885 г. По случай тисячилетието отъ смьртьта на св. Кирил и Методий.

 

В долния край, под основния надпис, са имената на дарителите Колю Михов, Цоню…( не се чете)

В същата година на мястото, където е поставен паметникът (в църковния двор), за пръв път в Керека се организира честване  на деня на Кирил и Методий. Тържеството се води от учителя Дончо Момчев.

През 2000 г. с активната помощ на кмета Генчо Генев и доцент Рашко Грозков, плочата-паметник е пренесена от църковния двор и монтирана в двора на новото училище, до общината. Осветена е от игумена на Дряновския манастир, а училището е преименувано от „Максим Горки” на „Св. Св. Кирил и Методий”.

През 2017 г., когато в селото се заговорва за възможно предстоящо честване на 400 години от основаването на селото през 2019 г, Ивeлин Гавраилов, потомък на стар борчески род от Бяла черква,заселил се в Керека от преди двадесет години, с желание се включва в Инициативния комитет по този повод и покрай другите ангажименти, самостоятелно, без корист и някакви други очаквания, заедно със семейството си, извършва едно от най-добрите дарения за 400 годишнината на селото – проектира и със собствени сили и средства, реновира паметника на Св. св. Кирил и Методий, като го превръща в една безценна историческа и туристическа дестинация, станала известна по-късно и във филм на БНТ 2 за българските традиции, заснет в дните на честването на годишнината на селото, за което цялото село му остана благодарно… С реализацията на този проект Ивелин влезе завинаги в историята на селото. Помощ в тази иновация на паметника оказаха  Делян Стефанов и Симеон Бъчваров, също от Керека.

На новото място върху паметника е поставен масивен кован железен кръст, който е бил върху параклиса на паметника в черковния двор.

Дълги години в миналото, новините по телевизията на 24. 05. започваха на фона на този паметник. Независимо от това, че паметникът вече е защитен от атмосферното влияние той има потребност от реставрация на надписа, тъй като скоро  може и да не може да се чете какво е написано на него.

Другият паметник е посветен на участието, в четата на бачо Киро и поп Харитон, на двама души от Керека в битката в Дряновския манастир през 1876 г. – Станю Събев Варнев и Рачо Върбанов Басов – Халачето и е открит през 1976 г.

На него четем:

„За вечна слава на въстаниците керековци

от четата на поп Харитон и бачо Киро

Рачо Върбанов Басов /Халачето/-загинал м. 1876 г.

Станю Събев Варнев – починал след Освобождението.

Водили епичен  бой в Дряновския манастир срещу османския поробител“

 

Рачо Върбанов Басов (Халачето) е буен младеж. На 16 години баща му го дал да учи занаят в Търново при Симеон „халачина“ (халачи – памукчии), преселил се от Керека в Търново, където се занимавал с търговия и обработка на памук и вълна. По-късно Рачо напуска Търново и отива в Бяла черква. Там се запознава с Бачо Киро и се включва в четата му. Взема участие в битката в Дряновския манастир и там намира смъртта си. В списъка на загиналите в Мавзолея в Дряновския манастир е вписан като Рачо Халачина из  Белочерковската чета под № 96 .

Станю Събев Варнев – (1858 – 1919 г.) Роден в Керека. Учи в местното училище. Буден младеж. През пролетта на 1876 г. отива в село Дъскот, Павликенско, при сестра си, която била омъжена там. На път за селото минава през село Бяла черква, където по това време се сформира четата на Бачо Киро и поп Харитон. Там е и Рачо Халачина от Керека. Станю е поканен да участва в четата и с готовност приема. Става четник. След разбиването на четата при Дряновския манастир през месец май 1876 г. Станю и още един негов другар успяват да се измъкнат от блокадата и да се доберат до Керека. Там те се укриват в плевнята на бащината му къща (сегашната Варнева къща).  Близо месец, през деня го крият в една голяма каца (кацата и до сега е в мазата на същата къща) или увит в рогозка . Минава известно време, баща му отива в Търново и съобщава на турските власти за сина си. Чрез подкуп и под предлог, че синът му бил много млад, турските власти не му потърсили отговорност (тогава е обявена и амнистия за редовите четници).

Следващите години Станю се установява в Търново. Жени се. Започва да работи като касапин на добитък. След време  се замогва и става един от еснафите в града. По-късно  убожда на гвоздей крака си. Той се инфектира и Станю заминава на лечение във Виена. Там ампутират крака му и той се връща в Търново. Движи се с файтон и започнали да го наричат Станю Куция.

Отпусната му е поборническа пенсия в размер на 300 лв. годишно с Указ 433/15.12.1877 г./Държавен вестник бр.148 (П Ганчев).

Станю има четири деца – Съби, Колю, Дена и Кера.

Умира в Търново на 11.5.1919 г. В списъка на участниците в Мавзолея в Дряновския манастир е под № 97 – Стоян (Станю) Събев.

Описаните по-горе събития трайно определят месец май като част от историята на селото и не случайно, на общо събрание на селото, денят на св. св. Кирил и Методий беше избран за празник на село Керека.

 Стефан Варнев

 

НЧ „Напредък – 1884“,  с. Керека

Невена Петрова Николова – председател