Спомен за рода Байданови от село Думници

Иван Христов – Грога разказва:

Къщата на рода Байданови е построена от дядо ми по майчина линия Кольо Иванов Байданов. Той се е родил в старата къща, която се е намираше до сегашната постройка на казанджийницата. Родът е бил много голям, имали са и друга къща в долния край на селото. След голямото разселване на нашият род, дядо ми купува ново място и там през 1900 година построява сегашната къща. Той е бил много разумен и справедлив човек, а като млад- много буен и свободолюбив. Работил е в цяла България като каменоделец и строител. Участвал е във Войните след Освобождението. Биле на фронта при обсадата и превземането на Одринската крепост. Бил е и при Чаталджа в кал и студ, където се простудява и се разболява белодробно. Жени се за Деша Пенчева от с. Гайтани и от брака си имат 4 деца- Бона, Иван , Гана и Пенка.

Леля ми Бона се жени за Велчо Кротев от с. Мрахори, която умира много млада от туберкулоза. Нейният внук Станислав Тодоров Станилов е професор  и доктор на археологическите науки и специалността му е прабългарска история.

Вуйчо ми Иван се жени за Бяна Цонева от село Мрахори и нямат деца. Той участва в Първата световна война, когато е пленен от сърби. По чудо остава жив, но 2 години е бил пленник в Солун и Марсилия. Вкъщи са го смятали за убит и са правили помен и панахиди. Според спомените на друг наш съселянин, дядо ми Кольо се обръща към Международния червен Кръст и техни представители го намират в една кариера и съобщават на дядо ми, че синът му е жив. Вуйчо ми се връща в Думници и изгаря дрехите, с които е бил пленник. През целия си живот след това е работил като дюлгерин  и също като Дядо ми- каменоделец.

Леля ми Гана се жени за Милко от с. Гледаци. Тъй като единственият син на дядо ми няма деца предлага на зет си да вземе фамилията Байданови, а той в замяна ще му помогне да си построи къща в Габрово. От този брак се раждат двама сина- Иван и Христо, които  носят фамилията Байданови. Христо Байданов беше известен журналист- коренспондент на БТА в Габрово.

Майка ми Пенка беше трудолюбива и ученолюбива жена. Тя беше активен читалищен деец. Особено популярна беше читателската и група, чрез която група будни жени ходеха по къщите и четяха художествена литература на стари и млади. Тя се жени за баща ми Христо Иванов Христов от с. Гледаци, който е потомствен каменоделец. Още на 18 години участва при строежа на Софийския университет и усвоява много от италианските майстори. По- късно се явява на изпит и взема майсторско свидетелство за майстор каменоделец. След това отваря работилница за изработване на паметници, която се е наричала „Каменоделска работилница Рим“ и от там прякора на баща ми – Рима. Голям брой паметници в габровски регион са негово дело. Баща ми прави чешма на загиналите за войните в Село Поповци, паметника на падналите във войните в село Кръвеник и с Хубан Козарев реставрират чешма в с. Думници. Част от паметниците му са като завършени скулптурни произведения на изкуството. Имах по- малък брат Кольо Христов Иванов, който почина на 26 години.

Всичките тези хора са живели в тази къща, други са починали и така се е въртяло колелото на живота. Те са оставили по нещо от себе си между гредите и пред самите ни очи. Техните сенки витаят из нашата къща и помагат да се крепи все още. Помагат и на живите от рода, невидимо. Те живеят около нас и заедно с нас и ако е дал Бог, така и ще продължи, защото е казано: „ свърши ли се родовата връзка, всичко свършва дотук.“

Записал спомените Иван Христов Иванов- Грога

Април 2004

Спомените на Иван Христов Иванов са само една малка част от историята на големия род Байданови,  пръснали се в цялата страна. Той е един от членовете на тази фамилия и тяхна гордост. Иван Христов- Грога е роден на 27.02.1942 година в село Думници. През 1969 година завършва факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. От 1980 до 2006 г. е преподавател в СХУ за приложни изкуства –  Трявна. Работи в областта на живописта. Участва в редица колективни изложби в България и чужбина. Автор е на много самостоятелни изложби. Участва и в различни международни пленери. Носител е на множество награди. Негови творби се намират в галерии и частни колекции в България, САЩ, Гърция Белгия Швейцария, Полша и др. Голямата си обич към фамилната традиция той проявява в това, че последните години възстанови родната си къща и я запази за следващите поколения. От 2000 г. живее и твори в нея. Член е на настоятелството на Народно читалище „Отец Паисий 1928г.“ в село Думници участва активно в дейността му. Носител е на почетния знак на Община Габрово.

 

НЧ „Отец Паисий -1928“, с. Думници, общ. Габрово

Пенка  Петрова – секретар